Ще си тръгнеш ли, както той ти казва? Ако го сториш, това е и краят на твоята мисия. Все пак ти се съгласи играта на дама да реши въпроса и той наистина те победи…
Трябва да избереш дали да приключиш мисията си тук, претърпявайки неуспех, или да се противопоставиш на Лорда на елфите. Ако предпочетеш второто, продължи на 211.
139
— Може и да си убил моята господарка — казва дребното създание. — Но аз все още съм обвързан с нейната заповед. Едната от тези две врати води към нейното съкровище, другата — към една ужасна съдба. За да откриеш коя врата да отвориш, трябва да отгатнеш тази гатанка:
Щом определиш какъв отговор ще дадеш на гатанката на демона (всеки отбор има право само на един отговор), запиши го на лист хартия и иди на 171. Ако решиш, че нямаш време за губене с гатанки и че трябва да нападнеш демона веднага, мини на 69.
140
В средната галерия има няколко врати, извеждащи от нея. Някои са заключени, но ти успяваш да намериш една, която не е. Влизаш вътре и попадаш в магьосническа лаборатория.
Ако в отбора има Мъдрец или Магьосник, обърни на 12. Ако не, мини на 453.
141
Пробиваш си път сред тълпите, изпълнили тесните улици в това хладно есенно утро. Минаваш покрай тента, където кукловодка дава едно от характерните за източен Крарт представления, известни като „Книжен свят“. Спираш да погледаш, очарован от малките фигурки, така изкусно изрисувани върху картон, които пресъздават великите магьосници и благородници от легендите. Това конкретно представление изглежда чиста приумица. Или е някоя митологична история, за която не си чувал.
Ако искаш да се спреш да погледаш представлението, премини на 418. Ако предпочетеш да продължиш по улицата, прехвърли се на 306.
142
Отново лягаш, а одеялата ти се струват неприятно влажни в мъглата. Както си изтощен след тежката битка, сънят идва бързо. Зловещата светлина на Синята луна къпе поляната, върху която лежиш…
Сънуваш, че гледаш отгоре вашия лагер. Виждаш вкочанени тела, струпани наоколо на високи купчини, които изглеждат невероятно злокобни, пречупени през лещата на този сън. Мъглата виси на сиви парцали, а от местата, където тя докосва земята, изникват гъби, които се пукат като циреи. Мирисът на борове, кръв и гъби се смесва във въздуха, гъст и задушлив.
После сънят ти се превръща в кошмар. Очите на труповете примигват и се отварят, призрачно отразявайки синьото сияние. Телата се раздвижват в отвратително подобие на живот, изправят се на крака и се приближават към теб, както спиш.
Внезапно разбираш, че трябва или да се събудиш, или ще умреш. Но ще можеш ли да се събудиш…? Иди на 268.
143
Той те поглежда с влажни очи, докато пристъпваш да говориш с него. Изслушва те и с махване на ръка те поканва да седнеш до него. Разбърква с ръжена угасналите въглени в огнището и започва разказа си:
— Някога бях млад и здрав като теб. Макар че сега съм стар и грохнал, на младини бях строен юноша. Тогава кръстът ми беше толкова тънък, колкото са сега хриптящите ми и хлътнали гърди, а гърдите ми бяха широки колкото този корем, който сега нося. Възрастта, този неумолим враг, не беше милостива към Варадаксор, рицар на Люшон. Тук трябва да остана неотмъстен до края на дните си и когато за последен път вдишам въздуха на Средната земя, мисълта, която ще гложди сърцето ми и ще изгаря съзнанието ми, ще бъде, че злата Дама в сиво не е била убита за нечестивите си престъпления!
Ако го помолиш да продължи разказа си, мини на 301. Ако решиш да не губиш повече време и да побързаш по своя път обърни на 116.
144
Чакаш с часове, лежейки в спалния си чувал с полуотворени очи. Тъкмо започваш да се съмняваш дали подозренията ти са били основателни, когато изведнъж дискът на Синята луна изплува над гората и изпраща студените си метални лъчи към поляната. Когато светлината й пада върху двамата играчи на дама, които още бодърстват край замиращата жарава на огъня, виждаш как изведнъж те се преобразяват. По ръцете и лицата им пониква четина, а носовете им се променят във вълчи муцуни. Застават на четири крака. Накрая виждаш как оголват жълтите си, проблясващи кучешки зъби и издават свирепо ръмжене. В същото време търговците се надигат от завивките си, вадейки дългите смъртоносни ножове, които са крили под сивите си наметки. Те бързо започват да секат и да мушат спящите дървари. Писъците на тези, които са се събудили точно преди да бъдат заклани, отекват из поляната. Други се разбуждат и се въоръжават с малкото примитивни оръжия, с които разполагат. Много от останалите живи жени и деца побягват в мрачните дълбини на гората.