151
Продължаваш да вървиш, а над върховете на дърветата сега се подава блещукащата Синя луна. Навярно скоро ще се зазори, мислиш си ти. Внезапно чуваш шумолене встрани. На пътя със свирепо мяукане изскача дива котка. Въздъхваш с облекчение, когато я виждаш да се спуска между дърветата под слабата лунна светлина, после се обръщаш да видиш откъде е изскочила, но се озоваваш лице в лице с безплътния Сталкер… Той стои точно пред теб! Мини на 212.
152
Минаваш между две високо издигащи се колони от сивобял мрамор и навлизаш в поредица от помещения, напомнящи лабиринт. Таванът е забулен в мрак на стотина метра над теб. От стените те гледат странни глави на горгони и барелефи. Всичко наоколо е покрито с вековен прах, който се дипли на широки гънки — един сух басейн, през който трябва да преджапаш.
След известно търсене намираш път към един от вътрешните дворове на двореца. При всяка стъпка пропуканият калдаръм поддава и принуждава ларвите и насекомите, подслонили се отдолу, да се разбягват в търсене на по-сигурно скривалище.
Изкачваш се по стълбище с изтъркани и покрити с мъх стъпала. Перилата са обрасли с изсъхнал бръшлян. Ненадейно чуваш звук, който кара косата ти да се изправи. Токущо една плоча изтропа под стъпките на някого — или на нещо — зад гърба ти.
Ако желаеш да се обърнеш, за да видиш преследвача си, иди на 414. Ако решиш да продължиш, без да се оглеждаш, прехвърли се на 115.
153
Хвърляш тялото на Лазаръс през борда и гледаш как то потъва под вълните. Носиш се по океана с часове. Накрая за твоя радост зърваш кораб, който плава точно към теб. Не след дълго привличаш вниманието на наблюдателя и те взимат на борда. Капитанът те осведомява, че плава за Дауърхейвън и се надява да стигне там до падането на нощта. Скоро пред носа на кораба се появяват бледо очертаните планини, обкръжаващи града. Хвърляте котва в пролива на Дауърхейвън, заобиколени от мрачен пръстен черни върхове, покрити туктам със сняг. Преди да слезе на брега, капитанът те уведомява, че странноприемницата „Фимбълуинтър“ в дъното на улицата е добро място за отсядане. Казва ти още къде можеш да намериш магазин, откъдето да си купиш провизии.
Ако искаш да отидеш първо в магазина, премини на 288. Ако предпочетеш да отидеш направо в страноприемницата, иди на 75.
154
Когато отваряш ковчежето, отвътре се надига гъста сивкава пара. Всеки играч губи по една точка от психическите си способности за по-стоянно. Ако си отворил и трите кутии, иди на 291. В противен случай сега можеш да отвориш каменното (511) или желязното ковчеже (475).
155
(Магьосник) — Жалка твар! — озъбваш се ти. — За глупак ли ме смяташ? Ножницата не ще бъде твоя. Поискай нещо друго или изчезвай!
Фолтин потрепва капризно:
— Тогава ще взема една глътка от кръвта ти.
Ако позволиш това, извади 1 от точките си за издръжливост и премини на 264. Ако откажеш, фолтин изчезва; иди на 559.
156
Минаващ наблизо моряк те е чул да говориш с Кенои и скоро мълвата плъзва из целия кораб. „Лазаръс е тръгнал на лов за Всемирния змей“ шепнат си един на друг моряците. „Всемирният змей“!
Няколко харпунисти хващат оръжията си и се насочват към кърмата, където стои Лазаръс. Иди на 231.
157
Желаеш ли да се втурнеш през стаята и да се опиташ да отвориш вратата (377), или предпочиташ да не бързаш и най-напред да претърсиш стаята (433)?
158
Изчадието се разсмива злостно:
— Единственият начин да предотвратиш съдбата си беше да ме убиеш преди малко! Сега аз не съм вече във властта ти, смъртни човече! За твой ужас разбираш, че повече не можеш да го контролираш. Костите му изведнъж започват да светят със студена енергия, докато то протяга пръстите си нагоре към Синята луна, а въздухът наоколо мигом се изпълва с хладина. То пристъпва към теб…
Премини на 212.
159
Поглеждаш за момент восъчното лице на мъртвия арфист, после вдигаш очи нагоре към студеното лице на Синята луна, вторачило се в теб от нощното небе. Окъпана в неземната й светлина, горската дъбрава наоколо е придобила тайнствен вид.