Обръщаш поглед към покритата със скъпоценни камъни ножница на Кървавия меч. Макар и с неохота, изглежда, си поел мисията на стария арфист. Запиши ножницата в дневника си заедно с числото 419. Ножницата може да се предава от играч на играч, но ако отборът като цяло я изгуби (арфистът те предупреди никога да не се разделяш с нея!), трябва незабавно да преминеш на 419. В този случай трябва да си отбележиш номера на главата, която четеш в момента, тъй като 419 няма да те насочи обратно към нея.
Какво желаеш да направиш сега…?
Можеш да останеш на поляната сред труповете и да чакаш зората, макар че тази идея изглежда дори още по-непривлекателна сега, когато виждаш парата, която се издига от труповете върху мократа трева. Но ако избереш да постъпиш така, мини на 142.
Ако предпочетеш да се махнеш и веднага да потеглиш през мрачната гора, иди на 363.
160
Тъмнина обгръща всичко наоколо. Струва ти се, че чуваш безумни брътвежи откъм стените, последвани от хриптящ кикот, но когато протягаш факлата напред, не виждаш признаци за движение. Покрай теб профучава виеш, вятър, носещ със себе си стотици напасти и болести. Това е Вятърът на разрухата и ти трябва да издържиш или да понесеш последствията…
Хвърли по един зар за всяка от изброените по-долу пет болести. Всеки играч трябва да го направи. Играчът се разболява от съответната болест при резултат 1 или 2. Прибави 1 към хвърления резултат, ако предварително си увил мокър памучен плат около лицето си; прибави 2, ако държиш кълбото на чумата, което всмуква в себе си духовете на болестта.
| Болест | Поражение |
|---|---|
| Малария | –1 от нюха |
| Тиф | –1 от бойното майсторство |
| Душевна болка | –1 от психическите способности |
| Хемофилия | Губиш една допълнителна точка издръжливост при всяко раняване |
| Гниеща гангрена | Можеш да носиш максимум осем предмета поради немощ |
Тези поражения траят през цялата останала част от приключението. Щом всички играчи са хвърлили зар за всяка от петте болести, трябва да решиш дали ще продължиш нататък (557), или ще се върнеш назад и ще напуснеш катедралата (547).
161
Провери дали си записал номера на последната глава, която четеше.
Задействал си кълбото на чумата. От него се надигат духове на епидемии и болести, които се появяват в периферията на твоето зрение като отвратителни пълзящи твари — огромни подпухнали червеи, пърхащи насекоми, лазещи паяци и одърпани молци. Чувстваш как кожата ти настръхва само при вида на тази нечиста паплач.
Всеки играч трябва да хвърли два зара. Ако резултатът е по-голям от психическите способности на играча, това означава, че той или тя са се разболели от изтощителна болест и не могат повече да възстановят издръжливостта си с естествени средства (спане, ядене и т.н.). Само такива средства като вълшебни течности или лечителните способности на Мъдреца могат да възстановят загубената издръжливост.
Всеки играч, хвърлил резултат, равен на или по-малък от психическите си способности обаче, е в състояние да победи духовете на болестта, нападнали неговото или нейното тяло. Играчът получава имунитет срещу всички болести и може да не зачита пораженията от разни зарази, които евентуално може да хване в това или в следващите приключения. Отбележи си, че имунитетът важи само за болести, специално описани като такива, и не важи за измръзване, глад, отравяне и др.
След като изчерпва действието си, кълбото се пръсва. Зачеркни го от дневника си, след това се върни на главата, която четеше преди това.
162
Докато продължаваш да вървиш нататък, усещаш тръпки по врата и умората ти внезапно се изпарява, за да отстъпи място на силен страх. Сега си убеден, че някой или нещо те следва. Ускоряваш крачка и усещането постепенно заглъхва. Стигаш до поток, обливан от синята светлина на залязващата луна, и решаваш да вървиш покрай него. Скоро излизаш на поляна, на която се издига малка селска хижа, осветена отвътре с еднаединствена лампа.
Ако решиш да почукаш и да помолиш за подслон, премини на 295. Ако желаеш да продължиш по пътя си, иди на 151.
163
Дамата в сиво е смразена от слънчевата светлина, но все още успява да прави вълшебствата си. Тя вкамени Варадаксор с магия, преди той да нанесе смъртоносния си удар. Поглеждаш я и забелязваш, че погледът й още броди из стаята, макар че не може да движи крайниците си. Гласът й отеква в мислите ти: