— Веднага напусни моята кула и ще те оставя жив. Ако откажеш, всички сили на преизподнята ще бъдат отприщени срещу теб.
Ако изпълниш заповедта й, продължи на 394. Ако откажеш да си тръгнеш без Варадаксор, мини на 421.
164
Варадаксор е преизпълнен с радост, че ще му помогнеш.
— Да яхваме конете — изрича той през сълзи. — Дамата в сиво ще гледа днес залязващото слънце с безжизнени очи!
Той се надига от стола си и излиза, накуцвайки, но скоро се връща, закопчавайки доспехите си. Макар че е хилав, радостното настроение го оживява. Той извиква на собственика на странноприемницата да оседлае коня му — старо, но още силно животно с яростен плам в очите. Без да губите време, вие се насочвате на юг.
Росата блести в полумрака преди зазоряване. Откъм храсталака пропяват птички. Подминавате група селяни, започващи тежката си полска работа за деня. Варадаксор е безгрижен, като че отива на панаир, а не на смъртен бой и те забавлява с разкази за младостта си. Така, без да усетите, стигате до кулата.
— Сега ни предстои безмилостната задача — казва Варадаксор. — Дано душите на тримата ми благородни братя днес видят нашия подвиг и дано Божата майка ни вдъхне много кураж.
Стените на кулата са обрасли с бръшлян и край решетката на крепостните врати лежат прашни черепи. Влизате предпазливо, крадешком се изкачвате по едно стълбище и стигате до стая с нисък таван. Тя е потънала в сумрак, тъй като слънцето още не е изгряло, за да я освети през тесните прозорци. Когато очите ти привикват със слабата светлина, в дъното на стаята виждаш жена, която седи на мраморен трон. От двете й страни стоят два празни комплекта бронирани доспехи. Въпреки че лицето й е на млада жена, косата й е изцяло побеляла, а кожата й е сива като камък. Тя обръща очи към теб, отправяйки пронизващ поглед, какъвто ястребът хвърля на плячката си. После започва да се изправя.
Първите розови лъчи на утринното слънце окъпват стаята. Щом светлината я докосва, Дамата в сиво се спира неподвижна, сякаш смразена.
— Вкаменена е от утринната светлина! — извиква победоносно Варадаксор. — Трябва да използваме възможността и да я убием сега!
Той скача напред с вдигнат меч, но внезапно на свой ред спира да се движи Острието на меча му е на разстояние една ръка от шията на Дамата в сиво, но той самият е също толкова неподвижно скован, колкото нея. Обърни на 163.
165
Вървиш с часове. Дълго след като Синята луна е изчезнала зад върховете на дърветата, нарастващият сърп на истинската луна се издига над теб. Нейната светлина ти открива пътека, която те извежда от гората, тъкмо когато слънцето изгрява пред теб. Макар и уморен, продължаваш да вървиш упорито, докато към пладне стигаш до едно село. На главната улица на малкото селище виждаш страноприемница. Надписът над вратата гласи: „Слънце през зимата“.
Ако желаеш да влезеш в странноприемницата, прехвърли се на 429. Ако предпочиташ да спреш и да разпиташ някой селянин, иди на 352. Ако просто продължиш по пътя си, премини на 267.
166
Той те дръпва на една страна и ти купува кана кисел зелен чай от една сергия на кея.
— Обясни думите си — казваш ти, правейки гримаса от глътката чай, но наслаждавайки се на топлината му в студения ден.
Той клати глава, усмихнат, а очите му проблясват.
— Най-добре е да ти покажа!
Плясва с ръце и извиква някаква магическа дума. Изведнъж и двамата се издигате във въздуха, носени от килим, който ти предположи, че принадлежи на продавача на чай. Моряците и докерите се струпват на кея и сочат смаяно нагоре.
Приклякаш шокиран и ужасен, докато килимът се отдалечава от залива, но Огъстъс само се засмива и ти помага да се изправиш на крака.
— Не се бой — успокоява те той. — Досега не съм губил пътник.
Премини на 424.
167
(Тарикат) Оглеждаш се наоколо и ти се струва, че нещо не е на мястото си, но не можеш да разбереш какво. Почесваш се по брадата и се опитваш да се сетиш. Хвърли два зара, стараейки се да получиш резултат, равен или по-малък от нюха ти.
Ако успееш, премини на 63. Ако не, обърни на 382.
168
Дворецът на Вечния мрак се издига сега пред теб, мрачна сива сграда с тежки сводове и тумбести кули, изградена върху остров насред езерото. Три грамадни закрити моста, несъмнено изпълнени с катакомби, стаички и коридори, се простират от централната част на двореца над леденостудената вода. Във всеки мост се влиза през порта на брега на езерото. Дори преди да идеш до тях, знаеш, че това са портите на Объркването, на Клането и на Страха.