Силен рев разтърсва земята под краката ти. Влачейки се иззад една скала, се появява гигантско чудовище, изчадие, което се движи на задните си крайници като човек. Всяка от люспестите плочки, брониращи тялото му, е с размера на рицарски щит и всеки негов твърд рогов нокът е дебел колкото прът на копие. Където стъпи кракът му, снегът се разтопява, а оскъдната трева изгаря и се съсухря. Това е Гристун, Чудовището пазач, което охранява пътищата към крепостта на Царя на бродниците.
| Бойно майсторство: 8 |
| Щети за удар: 3 зара + 1 |
| Психически способности: 8 |
| Нюх: 6 |
| Доспехи: клас 3 |
| Издръжливост: 60 |
Ако избягаш покрай него, иди на 432. Ако го убиеш, премини на 10.
169
Фигурата се надига, вбесена, че не си се хванал в клопката. Махва с ръка и хижата изчезва — била е само илюзия. Стоиш на ръба на яма насред пуста поляна. На дъното й са забити остри колове. Ако беше пристъпил в „хижата“, щеше да се нанижеш на тях!
Фигурата изръмжава и разпръсва магията, която я прикрива. Това е скелетоподобното изчадие, което падна от небето като метеор. Проблясващите му сини очи се завъртат и спират върху теб, докато съществото заобикаля ямата, за да те нападне.
— Илюзията не ти подейства — просъсква то с гробовен глас. — Но Синята луна е също майстор на смъртоносните изкуства…
| Бойно майсторство: 8 |
| Щети за удар: 3 зара |
| Психически способности: 8 |
| Нюх: 8 |
| Доспехи: клас 2 |
| Издръжливост: 40 |
Забележка: Дори да си го ранил в предишно сражение, точките му за издръжливост са се възстановили по някакъв чудотворен начин. Той черпи мощ от свръхестествен източник, а силата му нараства пред самите ти очи…
Ако го унищожиш, прехвърли се на 303. Ако избягаш, иди на 204.
170
Играта приключва след няколко минути, докато нощта се спуска над гората. Белите пулове са скупчени в средата на дъската и играчът, контролиращ черните, ги заобикаля постепенно, отстранявайки ги всичките. Докато всяка от черните фигури се придвижва, за да нанесе удара си, забелязваш, че търговците загубват интерес към играта и се разхождат наоколо или лягат в спалните си чували. Това действие повтарят и останалите търговци, докато белите фигури падат една след друга. Най-накрая двамата облечени в кожи търговци, които играят, си кимват учтиво един на друг, прибират дъската и също отиват да си легнат, като те оставят сам на трептящата оранжева светлина от лагерните огньове.
Ако пожелаеш да останеш буден, премини на 120. Ако и ти като другите поискаш да отидеш да спиш, иди на 24.
171
Ако си отговорил „огън“, премини на 479. Ако си отговорил нещо друго, иди на 265.
172
Ако тук става нещо нередно, здравият разум ти подсказва, че зад него стоят двамата играчи на дама. Отиваш до единия и без да се маеш, забиваш нож в гърлото му. Той се втренчва в теб с израз на бясна омраза. Когато оголва зъбите си в животинско ръмжене, забелязваш острите кучешки зъби в устата му. Като прибавим и необичайно косматите му ръце и лице… Разбира се, това е ликантроп. Върколак!
Поглеждаш към върховете на дърветата, за да се увериш, че луната още не е изгряла. Това разсейване се оказва сериозна грешка, защото човекът използва възможността и излайва някаква заповед. Изведнъж търговците наскачат от спалните си чували. С изцъклени очи те вадят дълги ножове и започват да колят спящите дървари.
— Ние ще победим — изръмжава другият играч на дама, изправяйки се. — Тези омагьосани идиоти ще свършат нашата работа, избивайки всички. Предай се! Освободи брат ми!
— Ще го освободя, разбира се — отговаряш ти. — От живота!
И забиваш оръжието си още по-дълбоко в гърлото на злия върколак. Брат му се хвърля напред с ужасен вик и гореща пяна на устата, но до изгрева на луната има още време, така че той не владее силите, които са му присъщи в образа на вълк.
Някои от дърварите са се събудили и се бият, за да спасят живота си — една предварително изгубена битка срещу хипнотизираните търговци. Ти трябва да се заемеш с играча на дама и трима от неговите слуги…