Обърни на 276.
181
Джадак издава смразяващ кръвта стон и свинеподобното му тяло тупва на земята, карайки калаените чаши на бара да издрънчат. Обръщаш се към собственика със заплашителен поглед. Неговото обикновено червено и пълно лице сега е побеляло като чаршаф.
— Видях всичко! — измърморва бързо той. — Джадак те предизвика.
— Кажи това на градската стража, когато се появи — казваш му ти. — Ако изобщо се появи.
Решаваш да се махнеш, докато той разчиства бъркотията от битката. Когато си на половината път до вратата, той извиква след теб:
— Почакай! Ако искаш да останеш да нощуваш тук довечера, трябва да ти поискам предплата както преди. Две жълтици за обикновен сламеник и три за сламеник до огнището Ако смяташ да протестираш срещу това внезапна повишение на цените, прехвърли се на 149. Ако решиш да платиш колкото ти иска, иди на 141.
182
(Тарикат) Скачаш на моста от светещи стъпала. Внезапно стъпалото под краката ти изчезва и само благодарение на присъствието на духа и неимоверната ти ловкост успяваш да скочиш на друго стъпало, което се появява в същия миг наблизо.
Желаеш ли да продължиш прекосяването по този начин? Ако да, отиди на 87. Ако решиш да измислиш друг начин за преминаване, премини на 381.
183
Плочата пада надолу с главоломна бързина. Накрая тя забавя скоростта си и ти се озоваваш в друго помещение; плочата те приземява меко на пода. Нямаш представа къде си. Отиваш до една решетка, която забелязваш в стената на стаята и поглеждайки през нея, установяващ че отвъд нея има някакъв вътрешен двор. На стълб в средата на двора клечи крилат демон и наблюдава напрегнато ъглите на площада, сякаш дебне плячка. Навън, изглежда, пада здрач и дворът потъва в дълги вечерни сенки.
В дъното на двора се вижда порта. Тя май е единственият изход. Избутваш решетката встрани и без да изпускаш демона от очи, се придвижваш в сенките.
Мини на 249.
184
Вратата се плъзва и затваря коридора, по който се тътри оголилото зъби и нокти лигаво чудовище.
Ако всички играчи са се оттеглили зад каменната плоча, придвижи се на 408. Ако един или няколко играчи решат да нападнат чудовището, прехвърли се на 413.
185
(Мъдрец) Абстрахираш се от всяка мисъл за огромната вълна кръв и човешки кости, която почти те залива, и не те е грижа дали ще оживееш, или ще умреш. И животът, и смъртта са плод на съзнанието, който сам по себе си е една илюзия. Когато отваряш очи, виждаш, че висиш във въздуха, а пороят вече е отминал под теб. Спускаш се отново върху моста.
Премини на 430.
186
(Магьосник) Как ще избегнеш опасността? Можеш или да опиташ заклинанието за незабавното спасение (555), или да използваш вълшебния килим, ако разполагаш с такъв (369).
187
Капитанът на „Магдалена“ се казва Дерзу. Сега, когато си приел условията му, той ти се усмихва топло и ти стисва ръката, сключвайки сделката.
— Ще отплаваме утре на разсъмване — казва ти той. — Междувременно на твое място бих прекарал повече време на брега, тъй като утре ще бъде изтощителен ден. Търсиш ли странноприемница, в която да отседнеш?
Ако вече си платил за нощувка в странноприемницата „Костите на Улрик“, мини на 205. Ако не, иди на 480.
188
Навлизаш в зона на пълен мрак. Появяват се светлини, които бавно се придвижват към теб. Това са светещите изкусяващи очи на служителките на Забравата. Вече ги виждаш, макар и смътно, на меката светлина. Тънките им устни са готови да дадат целувката на смъртта.
Ако имаш сребърен прах, сега можеш да го хвърлиш в хипнотичните им очи, което ще ги накара да избягат. Не забравяй да зачеркнеш праха от дневника си.
Ако не разполагаш с прах, те протягат ръце да те прегърнат. Всеки играч трябва да хвърли два зара с резултат, равен на или по-малък от психическите си способности или ще изчезне завинаги от този свят. (Ако някой играч изчезне, заедно с него изчезва и цялата му екипировка.)
Оцелелите играчи могат да навлязат по-навътре в клироса (367) или да се върнат през Стона на обречеността (557).
189
Те се озъбват, а в изцъклените им очи се появява страхлива светлинка. Като всички създания без душа те се боят от непреодолимата мощ на вярата.