220
Едва си проговорил, когато той сграбчва ножницата с ликуващ смях. Премини на 419.
221
— Съжалявам — казваш ти, свивайки рамене. — Изглежда, няма начин да ти помогна.
Минаваш през сводестия коридор и влизаш в клироса, придружен от ругатните на фолтин. Обърни на 40.
222
(Мъдрец) Докосваш челото на бебето и изгорената кожа отново става стегната и здрава. Жените ахват от почуда. Самото бебе те поглежда за момент, после заплаква силно. Майка му го взема на ръце и започва да го люлее нежно; скоро то се укротява, гукайки доволно.
— Чудо! — извиква една от жените. — Ти да не си някой от боговете?
— Едва ли — казваш й ти с усмивка. — В други земи някои смъртни са в състояние да вършат неща, които вие тук явно считате за чудеса. Нима в Уирд няма хора, практикуващи магия?
Всички в стаята се смълчават.
— Само Царят на бродниците — промърморва някой мрачно.
Изведнъж всички захващат да си приказват, опитвайки се да разсеят неприятната мисъл за злия владетел. Майката на бебето се приближава към теб с очи, изпълнени със сълзи.
— Не ще мога никога да ти се отплатя за стореното — хлипа тя. — Не притежавам нищо на този свят освен няколко окъсани парцала. Моля те, вземи този стар вълнен плащ. Заповядай и това мехче с мляко, което издоих от кравата тази сутрин. Освен тези оскъдни дарове мога да ти предложа само благодарностите си и пожелания за успех.
Запиши плаща и млякото в дневника си. Можеш да изпиеш млякото вместо едно ядене, когато в текста е посочено, че трябва да се нахраниш.
Премини на 341.
223
Изчадието пада на пода. Забита в бодливата му черна козина, намираш стрела с бяло перо. Можеш да я измъкнеш от трупа и да я вземеш, ако желаеш.
Прехвърли се на 219.
224
Огъстъс е под влиянието на заклинанието робско омайване. Трябва да побързаш, преди да се е освободил от магията… Заповядваш му бързо да спусне килима върху вековния лед. Когато се приземявате, виждаш, че Огъстъс се е съвзел и се опитва отново да накара килима да полети. Но оръжието ти светкавично слага край на дните му. Претърсваш тялото и намираш златен пръстен, бял амулет и петнайсет жълтици. Вземи каквото пожелаеш. Можеш да вземеш и самия килим (но понеже е много тежък, той се брои за три предмета).
Продължи на 344.
225
Изграждаш лагер край стеблото на вековен бор. Усещаш нещо необичайно в мъртвата тишина на заобикалящите те гори. Не посмяваш да запалиш огън.
В приключение с един играч, мини на 27. Ако си в отбор с повече играчи, иди на 128.
226
Докато гледаш, сияещите в червено стени на дървената зала като че ли внезапно избухват в пламъци, макар че не усещаш горещина от огъня. През огнените езици виждаш да се появява коридор в противоположната стена. Тръгваш по прохода, който скоро свършва пред един мост във форма на дъга, надвиснал над дълбока бездна. На стотици метри отдолу можеш да чуеш, но не и да видиш, буботещата река, която в течение на хиляди години е прорязала ждрелото. Извитият мост свършва до входна кула на отсрещния бряг.
Във въздуха над моста виждаш да плуват две алебарди, по една отляво и отдясно. Отначало си озадачен от тази странна гледка, но после осъзнаваш, че алебардите сигурно се държат от Силфи, невидими създания, почти непобедими в нормална битка. От друга страна знаеш обаче, че за теб има само един път и той е напред. На моста има място само за един човек.
Ако желаеш да запратиш стрела по една от невидимите Силфи, прескочи на 337. Ако не искаш да се занимаваш със стрели, трябва да решиш кой от следните герои първи ще прекоси по моста: Мъдрец (210), Воин (463), Магьосник (509), Тарикат (392).
227
Изваждаш ножницата от пояса си и я размахваш високо. Снежните вампири падат на колене, вцепенени от ужас пред блясъка на припламващите дъгоцветни лъчи, излизащи от множеството скъпоценни камъни. Те те наблюдават с ужасени и ококорени бели очи, но не могат да помръднат, докато ти пристъпваш напред и докосваш плътта им с ножницата. Червеното сияние, което ги изпълва, незабавно угасва, ноктите и дългите им кучешки зъби изчезват, а озъбените им гримаси на бездушна омраза се стопяват.
Мощта на ножницата на Кървавия меч е пречистила твоите спътници от преобразяваме и сега те се възвръщат към живота и към нормалното си състояние; всички спомени за нетрайното им не-мъртво съществувание се изпаряват като забравени сънища…