Възбудата не ти позволява да заспиш Наблюдаваш как сърдитото блещукане на Червената смърт потъва зад хоризонта. Скоро се процежда мразовитата светлина на зората. Въздаваш благодарност за това, че спътниците ти се върнаха от света на не-мъртвите, сетне с почит увиваш ножницата на Кървавия меч в плата.
Ако имаш провизии, можеш да закусиш (зачеркни дажбата за един ден). Всеки играч, който не закуси, губи една точка издръжливост. Прехвърли се на 422.
228
Стоиш над гърчещо се червено тяло. В смъртта то си възвръща нормалния вид, който познаваш от безбройните преживени заедно приключения. Отчаян от ужасната загуба на другаря (другарите) си, погребваш тленните останки под няколко скални къса.
Приклякаш край издигната от тебе каменна пирамида в очакване на зората и най-сетне се отпускаш в кратък неспокоен сън. Обърни на 91.
229
Ненадейно виждаш огромна чудовищна фигура да се появява тромаво в коридора пред теб. Страшилището те забелязва и започва да ръмжи. В същото време чуваш стържещ шум и виждаш, че зад теб се спуска каменна плоча, преграждайки пътя ти за бягство.
Трябва да решиш дали да се втурнеш напред и да се изправиш срещу чудовището, или да се хвърлиш отдолу под затварящата се плоча. Ако участваш в отбор с повече играчи, всеки от тях трябва да вземе това решение за себе си — няма време за обсъждания.
Когато всички играчи решат как ще действат и го запишат в дневниците си, мини на 184.
230
(Магьосник) Фолтин се появява до теб. [Напевният му, безплътен глас потреперва от страх: „Не очаквай да се изправя срещу могъществото на древните магове заради теб, смъртни човече. Само след миг изчезвам отново!“] Той постепенно започва да изчезва, връщайки се в царството на феите.
Ако го повикаш обратно, настоявайки да ти се подчини, иди на 70. Ако го оставиш да си върви и се оттеглиш от поляната, премини на 397.
231
Капитанът се сепва, когато отзад грубо го хващат двама широкоплещести харпунисти.
— Какъв е този бунт? — изревава той яростно. — Долу лапите от капитана, трюмни плъхове такива!
Никой не обръща внимание на протестите му и той бързо е хвърлен като вързоп в една от гребните лодки. Няма да съжаляваш много за него, тъй като безумните му планове щяха да обрекат на гибел цялата каюткомпания. Обръщаш се, за да си тръгнеш.
— Охо, я почакай! — извиква Билдад, който е поел командването. Оглеждаш се и разбираш, че той говори на теб. — За закръгляне на сметката можеш и ти да отидеш с него — казва той, — тъй като несъмнено си съпричастен към неговите пъклени планове.
Безсмислено е да протестираш. Билдад очевидно използва това извинение, за да те отстрани, защото вижда в теб възможна заплаха за токущо получената власт. Позволяваш на харпунистите да те набутат в лодката при Лазаръс. Смъкват ви във водата и ви принуждават с кофи отходни мръсотии и храчки да се отдалечите, гребейки. Скоро „Търсещото чудовището“ изчезва от погледа ви в утринната мъгла.
Продължи на 482.
232
Старият морски вълк те води из калдаръмените улици, като безцеремонно разблъсква гражданите по пътя си. Никой не изявява желание да се разправя с него, когато се обърне и види грубото му белязано лице. Скоро стигате до пристанището, където виждаш два китоловни кораба, вързани на кея. Морякът се изкачва по мостчето на единия от тях.
Ако решиш да го последваш на борда, иди на 417. Ако предпочетеш да се измъкнеш по гъмжащия от хора кей и да се отправиш към „Магдалена“, малко крайбрежно търговско корабче, което си съзрял, мини на 326.
233
Започваш да разтоварваш багажа си на земята, възнамерявайки да дремнеш малко, преди да продължиш нататък. Докато се занимаваш с това обаче, ушите ти са нащрек за всеки звук, долитащ откъм заобикалящия те трънлив гъсталак.
Дочуваш шум и светкавично се обръщаш, но после се отпускаш. Навярно някоя претоварена клонка е изсипала снежния си товар… Но сред облака снежинки, които бавно танцуват към земята, съзираш стоманения блясък на две студени очи, които те наблюдават от мрака!
Бързо грабваш нещата си. Съществото се приближава — не, то не е само. Заобиколен си отвсякъде. Шумът от скоковете им отеква тайнствено в тихата нощ. Гъсталакът се разтваря и те се приближават. Това са Мразовитите хрътки, ловната глутница на Царя на бродниците, чиито зъби са като сталактити, а очите им като свирепи черни езера…