— Хайде, момчета — казва той. — Позабавлявайте се.
Ако отстояваш позицията си и приемеш да се биеш, мини на 242. Единствената ти друга възможност е да скочиш през борда; иди на 29.
251
Победил си най-кръвожадните измежду моряците. Като виждат това, по-малко храбрите им другари хвърлят оръжията си. Макар че още те гледат с недоверие, май не се канят да те нападнат отново. Те изхвърлят през борда телата на убитите си приятели, след което сядат навъсено на бака. Премини на 499.
252
Влизаш в личното жилище на Огъстъс. Разпилени по претрупания с килими под, виждаш разни дрехи, включително няколко фини кожени наметала и няколко дебели одеяла. Знаеш, че те ще ти бъдат полезни и ще ти топлят, докато прекосяваш вечните ледове по пътя към Уирд. Прескочи на 470.
253
Другите стражи се дръпват, моментно изненадани. Преди офицерът да успее да ги събере, ти се възползваш от объркването, за да си възвърнеш оръжията и да побегнеш. Бягството ти обаче е спряно от насъбралите се зяпачи и скоро чуваш виковете на стражите, които се приближават зад теб.
Хвърляш се към една алея в отчаян опит да се отървеш от тях, но се озоваваш пред висока стена. Задънена улица. Стражите навлизат в алеята и ти заповядват да спреш. Въздъхваш мрачно и се обръщаш, за да ги посрещнеш.
В този момент от близките сенки излиза човек с виолетово наметало и те повиква.
— Привет — казва той весело. — Аз съм Огъстъс, влъхва от Вантери.
Той хвърля поглед към прииждащите стражи и съвсем необяснимо започва да развива някакъв килим.
— Но да отложим за по-късно моето представяне. Моля, стъпи върху килима.
И без това си принуден да се оттеглиш върху килима, за да посрещнеш атаката на първия страж. Когато го сторваш, Огъстъс произнася магическа дума и килимът полита вертикално нагоре във въздуха! С усмивка на уста Огъстъс сочи надолу към стражите, ококорили очи от удивление. Сетне докосва висящия на шията му бял амулет и промърморва още няколко заповеди. Килимът се издига над покривите и се насочва към морето.
Премини на 424.
254
Скачаш на крака, отмятайки завивките. Покрит си със студена лепкава пот, но виждаш, че разхвърляните наоколо по поляната тела все така гледат с празен поглед към Синята луна, която сега е издигната високо в небето. Все пак усещаш болка по цялото си тяло от получените в кошмара рани… Внезапно чуваш стон на страдание от спящия до теб съотборник, който се мята под завивките си, сякаш безмилостно пронизван от невидими оръжия. Всички спящи играчи получават още едно нараняване, равняващо се на щети в издръжливостта 2 зара + 2. Бързо се спускаш към другаря (другарите) си, за да го разбудиш от ужасния кошмар. Иди на 539.
255
Той се задавя от възмущение и гняв, когато се озоваваш върху стъпалата, водещи към трона му. Изглежда, не е в състояние да се съсредоточи за по-нататъшни магии и вместо това слиза да се бие с теб, грабнал неголям бронзов боздуган.
| Бойно майсторство: 6 |
| Щети за удар: 1 зар |
| Психически способности: 6 |
| Нюх: 7 |
| Доспехи: клас 2 |
| Издръжливост: 16 (минус наранявания от стрели, нанесени му от Мъдрец) |
Ако го убиеш, иди на 190.
256
При слабия отблясък на Синята луна и тънкия лъч светлина, процеждащ се от покритата лампа, виждаш седнала на стол, съсухрена фигура. Човекът вдига поглед и казва със слаб глас:
— А, от толкова дълго време не съм имал посетители. Ще се приближиш ли, за да могат отслабналите ми старчески очи да те видят?
Ако се отзовеш на поканата му и влезеш, мини на 19. Ако се отдалечиш от хижата, обърни на 169.
257
Хващаш тялото и го издърпваш обратно върху килима. Претърсваш го и намираш амулет от бял камък, златен пръстен и петнадесет жълтици в кожена торбичка. Вземи каквото пожелаеш. После изтъркулваш трупа от килима и го гледаш как пада, въртейки се, към вечния лед. Продължи на 133.
258
Чудовището е на дъното на ямата. Докато е там, ти имаш преимущество в позицията и можеш да хвърлиш 2 зара – 1 за бой. Първата му цел е да се покатери навън, което той ще се мъчи да предприеме като свое действие във всеки рунд; за да излезе от ямата, трябва да хвърли 2 зара с резултат, равен или по-малък от нюха му.