264
(Магьосник) Той кацва на ръката ти като прозрачна синя мъгла, а докосването на устните му наподобява допир с парченце лед. След като всмуква своята глътка кръв, той я изплюва на снега. Желанието му значи е било просто проява на злоба. Типично за фолтин. Той прави жест към далечината.
— Уирд се намира натам. Ще се ориентираш по северната звезда, която трябва да се намира винаги малко вдясно от посоката, в която вървиш. Всяка нощ, когато се покаже звездата, наричана Червената смърт, ще можеш да проверяваш местонахождението си — тя трябва да изгрява на изток и ще я виждаш с крайчеца на окото си.
Проблясвайки, фолтин се разтапя в нищото, откъдето дойде. Прехвърли се на 422.
265
Правилният отговор е „трева“. Ако си отговорил така, иди на 127. При всеки друг отговор, създанието се подсмива презрително и те напада: прехвърли се на 69.
266
Вдигаш златния пръстен към Царя на бродниците, който само се усмихва презрително.
— Всяка смъртна идея, която измисляш — казва той, — се превръща в нещо, което моята магия на съновиденията обръща срещу теб.
Той прави жест и златният пръстен се уголемява, след което се разцепва на множество блестящи обръчи. Те политат през въздуха и се нанизват върху всеки от играчите, после започват да се стягат.
— Възниква един интересен въпрос — произнася Царят на бродниците. — Дали болката ще те принуди да пуснеш паяжината и да паднеш, или ще продължаваш да се държиш, докато стесняващите се обръчи те премажат до смърт.
Обхванат от вълни агонизираща болка, решаваш поне да не висиш тук, докато той се наслаждава на предсмъртните ти гърчове. Пускаш металните пръчки на паяжината и политаш надолу в безкрайните кошмари, които той е създал за теб…
267
След дълги часове на вървене стигаш оживеното пристанище на Куанонгу. От изтощение си загубил една точка издръжливост и ако си бил ранен преди това, губиш още две, тъй като не си се погрижил за раните си. Сега чувстваш, че ако не отдъхнеш малко, не ще можеш да направиш нито стъпка повече. Точно пред теб виждаш табелка на странноприемницата „Костите на Улрик“. Напълно изтощен, се облягаш на бара и извикваш собственика. Той ти съобщава, че няма свободни единични стаи, тъй като голяма група ловци е пристигнала токущо от север. Все пак за две жълтици той би могъл да ти уреди сламеник до огнището в общата стая. Ако ти е все едно дали ще си до огъня или не, сламеникът ще струва само една жълтица. Закуска ще получиш срещу още една жълтица. Край огнището има място само за един сламеник, така че ако си в отбор, трябва да решите кой ще го вземе. След като зачеркнеш жълтиците, които ще заплатиш, от дневника си, премини на 364.
268
Зомбитата сега се скупчват около теб в кошмара ти и започват да те удрят с мъртвешките си сиви юмруци, но ти не можеш да се помръднеш! Всеки играч губи 2 зара + 3 точки за издръжливост (доспехите в случая не осигуряват защита), след което трябва да хвърли 2 зара с резултат, равен или по-малък от психическите си способности, за да се събуди. Ако не успееш в това хвърляне, губиш още 2 зара + 3 издръжливост, след което трябва отново да хвърляш за събуждане.
Щом някой се събуди… Прехвърли се на 254, ако има още спящи играчи. Ако всички са будни, иди на 420.
269
— Ей там, кьорав смотаняк такъв!
Той се изплюва в канавката и посочва една табела точно зад гърба ти. Това се оказва странноприемница с име „Костите на Улрик“.
Морякът те изглежда свирепо, сетне си тръгва с псувни на уста, пробивайки си път през изпълващите улиците тълпи.
Ако пожелаеш да влезеш в хана, върни се на 17. Ако решиш да поемеш на изток по булевард „Пристанищен“, премини на 306.
270
Руническите знаци по пода не ти вдъхват доверие, но ти успяваш да ги заобиколиш, стигайки до вратата без произшествия. Озоваваш се в дълга галерия, облицована с огледала. Когато обаче поглеждаш в огледалата, не виждаш никакво отражение, а само плътна сянка. Потръпваш от това неприятно чувство.
В края на галерията има широко стълбище, водещо надолу към зала, оградена със странни колони. В сенките на колоните съзираш безмълвна процесия, движеща се под светлината на големи сини свещи. Сред фигурите виждаш тяло, лежащо на погребална носилка. Процесията всеки момент ще мине покрай подножието на стълбището.