Благодариш на Ураба за помощта и се сбогуваш с нея. Провери дали си вписал желязната камбанка, която тя ти даде, после продължи на 520.
278
Провери дали си записал номера на последната глава, която четеше.
Разгъваш старинния пергамент и прочиташ написаните там две думи: „Руат фулмен“.
Настъпва момент, през който чувстваш бърз прилив на свръхестествена сила. Въздухът става душен, а наоколо се разнася слабо свистене. После призованата от теб магия се освобождава и се материализира в огромна бяла мълния. Тя пада като че отникъде и ако си ангажиран в битка — или се каниш да започнеш битка — можеш да я насочиш срещу някой от враговете ти. Мълнията нанася щети 5 зара, намалени с класа доспехи на твоя опонент. Ако не си ангажиран в битка, няма значение къде ще падне светкавицата — от нея полза няма да има.
Свитъкът се разпада на фин бял прах. Сега можеш да се върнеш обратно към главата, която четеше преди тази.
279
(Мъдрец) Преценявайки онова, което не подлежи на рационална преценка, постигаш моментен проблясък на разбиране, при който виждаш всички обичайни неща в нова светлина. Реалността на нещата, които се намират зад вратата, не зависи от самата врата; съсредоточавайки цялото си същество върху тази мисъл, напълно се абстрахираш от вратата. Дори тогава обаче в аналитичния ти мозък пропълзява нотка на учудване от това, колко лесно виждаш през дебелата дъбова врата… Поглеждайки през дъските на пода от другата страна на прага, съзираш яма, пълна с остри колове.
Осъзнаваш и нещо повече. Въобще няма никаква хижа. Това е просто илюзия, внушена ти с магически средства. Вратата сякаш се залюлява, затръшната от вятъра. Но всъщност няма нито врата, нито вятър, а само движение на мисли… Премини на 256.
280
Нямаш време за губене с подобна безсмислена главоблъсканица. Ритваш енергично едно по едно всяко от ковчежетата, разпилявайки гадното им съдържание от пълзящи насекоми и странни сенчести твари върху стената. Внезапно чуваш нечовешки гневен крясък на безсилие, а по стените на стаята започват да се появяват пукнатини.
Ако в отбора има Мъдрец, прехвърли се на 471. Ако няма, продължи на 291.
281
С тихи стъпки тръгваш след странната процесия. Те внасят носилката в огромна катедрала, всеки сантиметър от която изглежда изграден от прашни човешки кости. Оттегляш се в сенките, хвърляни от мъждукащата отгоре светлина. Вдигаш поглед, за да откриеш източника й, и виждаш един светещ фолтин да виси, разпънат в желязна клетка, закачена за покривните греди.
Качулатите носачи поставят носилката пред олтара. Един от тях взима потъмнял сребърен ятаган от скрита ниша и го поставя върху гърдите на твоя двойник. Сигурен си, че е настъпил моментът, в който трябва да предприемеш нещо. Но какво?
Ако искаш да използваш някой предмет, иди на 124. Ако нападнеш носачите на носилката, мини на 516. Ако се оттеглиш тихичко и побързаш да се махнеш от тук, обърни на 547.
282
Кой предмет считаш, че би ти помогнал? Желязната камбанка (460), златният пръстен (266) или закопчалката с форма на вълча глава (503)? Ако не разполагаш с нито един от тези предмети (или не искаш да ги използваш), нямаш друг избор, освен да нападнеш, колкото и безсмислено да изглежда това (530).
283
(Воин) Всички останали на борда или с ужас гледат втренчено Водния дух, или са коленичили на палубата в безнадеждна молитва. Но ти си възпитан в кастата на воините и си научен да продължаваш да се бориш до горчивия край. Отчаяното положение изисква отчаяни средства.
Огъстъс снижава по-близко своя летящ килим, наслаждавайки се на сигурното ви (според него) унищожение. Много добре, ти разчиташе тъкмо на това. Ръката ти излита нагоре и ти запращаш меча си, който профучава във въздуха, право към тънката му шия.
Трябва да хвърлиш 3 зара с резултат, равен или по-малък от бойното ти майсторство, за да го уцелиш. Ако успееш, мини на 446. Ако се провалиш, мечът ти минава покрай него и пада в океана, но в този случай ти нямаш възможност да се тревожиш за загубата му тъй като Водният дух разбива кораба под вас, осъждайки ви на смърт от измръзване в морските дълбини.
284
Тя поклаща слабо глава.
— Първо… ще трябва да намериш двореца на Вечния мрак. Някои казват, че той се намира в най-северния край на Уирд… но на мен са ми казвали, че той съществува само в… нашите сънища… — Клепачите й потрепват и гласът й става почти недоловим. — Сънища, които…