Продължи на 59.
285
(Играч на стража) [Залязващата Синя луна хвърля призрачна светлина върху стария бор, оприличавайки клоните му на ръце на скелет. Стряскаш се тревожно, когато внезапно на поляната се втурва някакво създание. С облекчение виждаш, че това е само заек, прекосяващ храсталаците с голяма скорост.
Ако желаеш да разбудиш другаря (другарите) си, мини на 179. Ако искаш да изследваш района, откъдето излезе заекът, прехвърли се на 388.]
286
(Мъдрец) [Свети Ашанакс е светец покровител на пътешествениците и на изгубилите се пътници.]
Въоръжен с това знание, иди на 444.
287
(Магьосник) Трябва да си върнеш обратно амулета, но единственият начин да го сториш е да повикаш Фолтин. Съзнавайки, че нямаш друг избор, правиш заклинанието. Невидим за останалите смъртни, в периферията на зрението ти се появява фолтин.
— Необходим ми е бял амулет, за да управлявам този летящ килим — казваш ти. — Въпросният амулет е на шията на един труп, който лежи върху вечния лед, на хиляди метра под нас. Ти ще ми донесеш този амулет.
— Напълно възможно — отвръща фолтин, започвайки обичайния си пазарлък. — Ще ти очертая възнаграждението, което се надявам да получа. На първо място бих предпочел два искрящо сини скъпоценни камъни очи. Ако ги нямаш, ще взема сребърна закопчалка с формата на вълча глава. Ако нямаш и това, кълбото на огъня би било приемливо. Ако не притежаваш тези предмети, ще приема разпятието на Свети Ашанакс. Иначе ще трябва да се съглася на нещо друго.
Трябва да му дадеш някой от предметите си по описания от него ред на предпочитание. Щом му го връчиш, той отлита надолу към земята. Минават няколко минути, през които започваш да подозираш, че вълшебното същество те е изиграло, когато най-сетне го виждаш да се връща. Той ти връчва белия амулет и изчезва.
Продължи на 23.
288
Бързаш по улицата към магазина. Тънка снежна покривка прави тъмния калдъръм хлъзгав под краката ти, а от север духа режещ вятър. Виждаш запален фенер зад прозореца на магазина и влизаш вътре. Откъм огнището пристъпва висок и слаб мъж, загърнат в плътен вълнен плащ, който те поздравява.
— Тъкмо се канех да затварям за тази вечер — казва той, — но ако ще свършим бързо, мога да те обслужа.
Тук има множество предмети, които ще бъдат полезни в мисията ти:
• кожени наметки, всяка по четиринадесет жълтици
• неприкосновени дажби храна (за 7 дни), всяка по 2 жълтици
• ръкавици, по две жълтици за чифт
• спални чували, всеки по шест жълтици
• мангал (с гориво), десет жълтици.
Купи каквото пожелаеш и задраскай съответната сума в дневника си. След това търговецът заключва вратата на магазина след теб, а ти поемаш по улицата към странноприемницата. Мини на 75.
289
Проправяш си път през опръсканите с кръв преспи, разглеждайки телата. Мъдрец и/или Тарикат може да пожелае да вземе стрелите им (общо осемнадесет, достатъчно за три пълни колчана), а може би и седемте им големи лъка. (Отбележи си обаче, че в твоите ръце на смъртен те действат като обикновени лъкове). Седемте елфически меча като че ли също могат да бъдат взети за спомен.
След като си взел това, което искаш, иди на 501.
290
Омагьосаната стрела изпуска блестящи снопове светлина там, където я докосне сиянието на бойното знаме. Внезапно тя се изтръгва от ръката ти и просвистява във въздуха към Царя на бродниците. Той поглежда с тревога, но колебанието му трае по-малко от секунда. Вдигайки ръце, той създава плътна каменна преграда пред себе си. Стрелата се удря в нея и се счупва, но при това предизвиква ослепително избухване от бяла светлина. Премигваш, заслепен, а когато зрението ти се възстановява, съзираш група стрелци с лък, облечени в бяло, които се готвят да изпратят стрелите си в приближаващата се орда.
Отбележи си, че сега имаш на своя страна Ротата на Бялото унищожение. Зачеркни от дневника си стрелата с бяло перо, после се върни на 178.
291
Внезапно проблясва ослепителна светлина и когато се опомняш, лежиш върху гъстата зелена трева отвън. Кулата се разпада пред очите ти на купчина обрасли с бръшлян камъни. Варадаксор се изправя вдървено на крака.