Играчът, който държи кълбото, трябва да хвърли 2 зара + 1 с резултат, равен или по-малък от психическите си способности. Ако не успее, той или тя умира незабавно. Всички останали (както играчи, така и неприятели или чудовища, ако са известни точките им за психически способности) трябва да хвърлят 1 зар + 3.
Оцелелите играчите, ако има такива, виждат как кълбото изчезва, след което се връщат към главата, която преди това са чели.
303
Костите на изчадието бавно се превръщат в лепнещ и разпадащ се прах и на теб ти прилошава, когато усещаш зловонието на напреднало разлагане. Изпокъсаната му черна наметка се превръща в сива, после лекият горски бриз я издухва като паяжина. След няколко секунди всичко, което е останало от отвратителното създание, са две сини, подобни на кристал, очи върху купчинка бял прах. Можеш да вземеш очите, ако искаш (отбележи ги в дневника си; двете заедно се броят като един предмет от товара ти). Нямаш никакво желание да се мотаеш повече в гората и решаваш да излезеш от нея, след което да се разположиш някъде за лагеруване.
Премини на 165.
304
Да се придвижиш през паяжината към него би било бавно и мъчително, дори и да не те тормозеше летящият вълк. Във всеки рунд успяваш да се приближиш с едно квадратче. В началото на всеки рунд, преди да действаш, той изпраща импулс от пукаща енергия по паяжината, опитвайки се да те накара да се пуснеш. Това предизвиква загуба от 2 зара издръжливост за всеки играч; в случая доспехите не осигуряват защита. Разбира се, летящият вълк също те напада; той насочва атаките си най-напред към играча, в когото е сребърната закопчалка, от която вълкът е създаден.
| Бойно майсторство: 7 |
| Щети за удар: 2 зара |
| Доспехи: клас 2 |
| Нюх: 8 |
| Издръжливост: 38 |
| Доспехи: клас 2 |
| Издръжливост: 16 |
Отбележи си, че тъй като висиш на гигантските нишки на паяжината и от това зависи животът ти, не можеш да правиш заклинание, да хвърляш секира или да стреляш със стрели. Трябва да стигнеш до трона на Царя на бродниците, за да имаш възможност да се биеш. Ако в отбора обаче има Мъдрец, той или тя може да левитира и увисвайки във въздуха, да стреля със стрели. (Левитирането се задейства автоматически, когато го предприемеш. Странно защо, но в света на съновидения на Царя на бродниците, парапсихичните способностите на Мъдреца като че се усилват.)
Ако стигнеш до него, Царят на бродниците прогонва вълка и се приготвя за окончателния двубой.
Иди на 255.
305
(Магьосник) Завесата на времето, непроницаема за смъртни очи, се открехва и ти позволява да надзърнеш във възможните варианти на бъдещето. [Виждаш поредица от изпитания. Първо, ще бъдеш подложен на изпитанието на болестта, сетне — на ужаса, след това — на унищожението и после — на забравата. Накрая ще се сблъскаш с най-голямата от всички заплахи… О не, видението се замъглява.] Отстъпваш крачка назад с лице, цялото обляно в пот, за момента си прекалено разтърсен, за да изречеш отново заклинанието.
Ако все още желаеш да продължиш, иди на 160. Ако предпочетеш да се махнеш от катедралата на Смъртта и да се отправиш по другия път, премини на 547.
306
Пробиваш си път през многолюдните улици на Порт Куанонгу, минавайки покрай ругаещи моряци, китоловци в мушамени облекла, търговци в скъпи кожи и от време на време покрай някоя пъстро облечена жена, която лукаво ти намига. Най-после стигаш пристанището. Два кораба веднага привличат вниманието ти със здравата си конструкция, явно предназначена за океански пътувания; това са китоловни кораби с палуби, отрупани с куки, харпуни и метални синджири — обичайните инструменти на опасния китоловен платноход. Малко по-надолу съзираш дълбоко нагазилия „Магдалена“, който прилича на търговски съд за крайбрежно плаване. Такъв тип кораб ти трябва, затова отиваш до него и се провикваш на капитана. На мостика излиза висок, мършав мъж и те изглежда от горе до долу. Запитваш го накъде ще се отправи корабът и колко ще ти вземе, за да се качиш като пътник.