Вземаш омагьосаните пулове от него, забелязвайки, че докосването му е леденостудено. Поглеждаш предпазливо към застиналите в очакване воини елфи и минаваш покрай тях, поемайки по горския път.
Прескочи на 501.
322
Още докато вдигаш оръжието си, за да отблъснеш нападението, двойникът ти изчезва. Сам си в смълчаната катедрала на Смъртта. От стените те гледат втренчено черепи, откъснати от вратовете на собствениците си преди много време. Забелязваш нещо в краката си и се навеждаш да го вдигнеш. Това е амулет с формата на череп. Запази го, ако желаеш, после иди на 174.
323
Протягаш ръка, в която държиш блестящите скъпоценни камъни. Те просветват с кратък студен блясък. Над замръзналия пейзаж преминава поривист вятър. Дочуваш вой, отначало далечен. Отекващ като през невъобразимо големи пространства, той постепенно се приближава…
От скъпоценните камъни изскачат два прозрачно сини вълци духове, а самите камъни изчезват от ръката ти. Вълците са по-едри от обикновените смъртни животни, но се приземяват съвсем тихо на леда. Те гледат снежния вампир (снежните вампири) с дива напрегнатост. Очевидно пратениците на Червената смърт и тези на Синята луна не са в приятелски отношения. Те се хвърлят едни срещу други с извадени разкъсващи нокти. Вълчите нокти късат яркочервената плът, а кучешките зъби на вампирите потъват в синята козина на призраците…
Докато битката се разгаря, ти събираш вещите си и побягваш от това място. Изкачвайки се по скалите до една тераса, намираш пукнатина, в която се скриваш. Изчакваш напрегнато да се зазори, без да смееш да заспиш. А и смразяващите писъци и ръмжене от битката се носят през вековния лед и правят съня невъзможен. Едва когато хладната светлина на утрото облива небето, ужасната какофония най-после заглъхва.
Ако имаш провизии, може да се нахраниш сега. Всеки играч трябва или да зачеркне дажбата за един ден, или да изгуби една точка издръжливост.
Премини на 422.
324
Произнасяш командната дума и кълбото на огъня заблестява. По-ставяш го на пода и внезапно от него изскачат четири пламъка, които запалват фенерите, прикрепени за ъглите на носилката. Ярка бяла светлина разпилява сенките, а качулатите носачи (ако още не си ги унищожил) се разпръсват ужасени.
Кълбото сега се е пропукало и е вече безполезно (зачеркни го от дневника си). За твоя изненада виждаш другаря си да се надига от носилката и да отхвърля покрова, с който е увит. Върни му неговия дневник. Той вече се е срещнал очи в очи със смъртта и не се бои от нея. Отсега нататък ще влиза безстрашно в бой и затова прибавя за постоянно една точка към бойното си майсторство. Не желаеш да продължиш в посоката, в която вървеше процесията, затова се обръщаш и поемаш по другия път.
Прехвърли се на 547.
325
(Мъдрец) Усещаш как краката ти се отделят от плочките и ти бавно се издигаш до клетката. Лесно отваряш вратичката и внимателно освобождаваш фолтин от скобите, с които е закрепен върху разпятието от човешки кости. Спускаш се плавно пак на земята с него. Продължи на 568.
326
— Хей, вие на борда на „Магдалена“! — провикваш се ти — Колко ще ми вземете, за да ме превозите на север до Уирд?
Висок мъж се приближава до перилата и те оглежда с неприветлив поглед.
— Съжалявам, но дори „Магдалена“ не може да плава през ледовете, които заграждат Уирд по това време на годината — отвръща той. — Можеш да дойдеш с нас до Дауърхейвън, закъдето сме се запътили. Няма да ти вземам пари за пътуването, но ще трябва да се потрудиш на греблата. От Дауърхейвън можеш да стигнеш до Уирд по вековните ледове.
Ако приемеш предложението на капитана, мини на 187. Ако не желаеш да си платиш с гребане превоза, продължи на 72.
327
Провери дали си отбелязал номера на последната глава, която четеше.
Изяждаш хляба. Той е баят и безвкусен, но учудващо хранителен. Поглъщаш го лакомо, докато в ръцете ти остават само няколко трохи.
Тогава се случва нещо странно. Трохите започват да се подуват и докосвайки се, да се слепват една с друга, докато накрая в ръцете ти се появява нов комат. Докато притежаваш този вълшебен хляб, никога няма да останеш гладен. Във всички случаи, в които текстът ти дава право да ядеш, можеш да го правиш, без да плащаш пари или да задраскваш дажби.