Сега се върни обратно на главата, която четеше.
328
Огъстъс опипва белия амулет, висящ на шията му, и килимът се издига бързо, отдалечавайки се от кораба. Той те гледа втренчено отгоре и размахва юмрук. Вятърът донася гласа му до ушите ти. Макар и приглушен от разстоянието, ти долавяш съвсем ясно тона на горчив гняв.
— Ти спечели само една незначителна битка, това е всичко. Бялата светлина има други представители, а и Червената смърт също! И макар аз да храня единствено омраза към Царя на бродниците, сигурен съм, че и той ще се изпречи на пътя ти, воден от свои собствени причини. Ще откриеш, че могъществото му е наистина много голямо, по-голямо отколкото на който и да е смъртен. Достатъчно голямо, за да те премахне от този свят като забравен откъс от съновидение!
Заканите на Огъстъс се превръщат в поток от неясни ругатни и истеричен смях. Най-накрая, когато гневът му се е поуталожил, той поглежда на изток и отлита нататък върху килима си. Премини на 565.
329
Произнасяш кратка молитва над мъртвото тяло на доскорошния си спътник. Ако имаш някаква магическа вещ, която би ти позволила да го възкресиш (като скарабей), можеш сега да я използваш. Ако притежаваш подобен предмет, другарят ти отваря очи, напълно възстановен; върни му дневника. Ако не можеш или не желаеш да го възкресяваш, можеш да вземеш каквото пожелаеш от вещите му. Ако искаш, можеш също да вземеш и черепа амулет, висящ на врата му.
Прехвърли се на 174.
330
— Не бързай толкова да си ходиш.
Обръщаш се при звука на този ясен младежки глас. Ураба е седнала върху покрита туктам със сняг купчина дърва. Облечена е само в тънка къса дреха с качулка, като очевидно не усеща студа. Усмихваш се и се приближаваш до нея.
— Помислих, че си забравила да кажеш „довиждане“…
— Не — отговаря тя. — Но трябва да говорим за нещо, което другите може и да не разберат. Вземи това… Тя ти подава малка торбичка. Отваряш я и вътре виждаш желязна камбанка. Ураба се разсмива на озадаченото ти изражение. — Ще я биеш за изпращане на старото и за посрещане на новото! — обявява тя, сякаш тази загадъчна фраза изяснява всичко.
— Ти си пророчица. Какво точно означава това?
Тя свива рамене.
— Може би надниквам в бъдещето. Може би казвам на хората това, което те вече знаят. Всъщност не съм сигурна. Да вземем тебе например. Виждам, че не си предопределен да убиеш Царя на бродниците. О, ти може да го убиеш или да не го убиеш, но не си предопределен да го сториш. Твоята съдба е далеч по-велика, а Царят на бродниците е случайна пречка по пътя ти.
— А каква по-точно е тази „велика съдба“?
— Ти искаш от една пророк да бъде точен? Съжалявам, нямам за цел да бъда тайнствена или премъдра, но бъдещето никак не допуска сигурността. Съдбата ти е да възпреш петте последни Истински магове. Червената смърт, Синята луна и онези другите от това да се върнат в Легенда. За да го сториш, ще трябва да възстановиш Острието на живота, оръжието, което хората сега знаят като Кървавия меч. Царят на бродниците притежава ефеса и заради него си дошъл в Уирд, за да го убиеш.
— Първоначално да, може би — съгласяваш се ти, кимвайки с глава. — Но като гледам мизерията тук и как страдат хората — това също е добра причина да ги отърва от злото.
— Добро и зло са като черните и белите пулове в играта на дама — казва Ураба. — Преди много години един човек, ясновидец, използва мощта на въображението, за да превърне Уирд в земя на безгрижието и удоволствието. Хората по онова време не изживяваха в непосилен труд краткия си и мизерен живот. Всички черпеха с пълни шепи от рога на изобилието. Времето минаваше без сезони и без смърт. Земята оставаше неизменна — един рай наистина, но раят е нечовешко място. Човек не би издържал по-дълго в рая, отколкото в ада.
— И какво се случи? — питаш ти, осъзнал, че тя няма да продължи.
— Ами това. Сънищата станаха мрачни и потискащи, а земята се удави в безкрайна сивота. Царят на бродниците се изолира от извора на съществуванието и сърцето му стана безчувствено и жестоко. Той държи Уирд в съсухрена хватка, като мъртво цвете между страниците на книга…
— И ти твърдиш, че той не е злодей?
Тя въздъхва и погледът й се зарейва тъжно на север.
— Забрави за добро и зло. Просто го унищожи, ако можеш. — Тя отново спира погледа си върху теб. — Мога да погледна в бъдещето ти, но само едно бързо надзъртане. Вече зная, че за да стигнеш до двореца, трябва да минеш през Трънливия лес. Елфите ще се опитат да те спрат и за да успееш да преминеш, ще трябва или да се биеш с тях, или да победиш предводителя им на играта дама. В гората ще те преследват мразовитите хрътки. Те са предната отбранителна линия на Царя на бродниците, първите компоненти на неговата магия на съновиденията, с които ще се сблъскаш. Отвъд Трънливия лес ще стигнеш до Двореца на вечния мрак, едно опасно, но кратко пътуване: Дворецът се намира в здрачния свят на сънищата, където земната география не означава нищо. Но преди да успееш да влезеш в него, ще трябва да се изправиш срещу Гристун, чудовищния таласъм, който варди трите порти на двореца. Сега мога да ти отговаря само на един въпрос.