Той не може да бъде излекуван с никакви средства. Единствено благодарение на върховно усилие на волята е успял да се задържи жив през тези последни моменти. След като ти е предал мисията си, той издава дълбок стон. Тялото му се отпуска, а очите се изцъклят с невиждащия поглед на смъртта, вперени в блестящата ножница. Изведнъж разбираш, че той е много по-стар, отколкото си мислил.
Прехвърли се на 159.
336
Той те гледа навъсено.
— Тогава дано Отхаг Човекоядеца те погълне заедно с жалките ти тайни! — изкрещява той и се отдалечава по палубата. Слънцето изгрява на небето и моряците сядат да играят на ашици. Над вас чайките се вият и пищят. Забелязваш, че юнгата, чието име, доколкото разбра, е Кенои, те гледа с усмивка на лицето.
Ако пожелаеш да го извикаш, мини на 217. Ако останеш облегнат на перилата и загледан в морето, прехвърли се на 510.
337
Силфите са създания на въздуха и не могат да бъдат сразени с оръжие, изстрелвано през въздуха. Зачеркни една стрела: тя отскача в пропастта, като че духната от мощна вихрушка. Сега трябва да решиш представител на кой приключенски тип ще се опита да пресече пръв моста: Мъдрец (210), Воин (463), Магьосник (509) или Тарикат (392).
338
Чувстваш как косите ти настръхват. Определено нещо те преследва. Чуваш забързаното му дишане. Не, чуваш дишането на повече от едно същество. Нетърпеливо тежко дишане, явно на глутница ловуващи кучета!
Обръщаш се назад и ги зърваш как се придвижват крадешком с бързи скокове през черните трънаци. Това са мразовити хрътки, чиито голи хълбоци са посинели от студ, очите им са сякаш заскрежени, а кучешките им зъби приличат на назъбени черни сталактити.
Ускоряваш крачка. Същото правят и те. Хукваш да бягаш. Обърни на 447.
339
Страховитата му паст се разтваря и то отговаря със смразяващ кръвта задгробен глас:
— Аз бях доверен служител на Истинския маг. Негов доверен сенешал преди Взривяването. Сега той ме прати в тази сфера на смъртните, за да му възвърна нещо, което той отдавна е загубил: украсената със скъпоценни камъни ножница на Кървавия меч. Дай ми я и аз ще изчезна.
Ако решиш да дадеш ножницата на изчадието, премини на 419. Ако не искаш да отлагаш унищожаването му, продължи на 303.
340
Подръпваш струните на арфата си. За момент грамадните пипала спират. За един замръзнал и зловещ миг чакаш в кръга, образуван от извиващи се сиви пипала, и се вслушваш в нашепващия вятър и съвършените звуци на арфата…
После пипалата замахват към теб с невероятна сила. Всеки играч губи издръжливост 2 зара (доспехите защитават по обичайния начин). Чувстваш се замаян, докато се мъчиш да се изправиш на крака и да се подготвиш за битка с това страшилище. Смътно забелязваш, че внезапното му нападение е разцепило и изпочупило непоправимо красивата арфа. Прескочи на 457.
341
— Сега знам, че съм бил прав да те поканя да влезеш — казва Шан’ханс с усмивка, когато отиваш при него. — Впрочем, май не те представих на Ураба…
Поглеждаш слабоватото момиче, което сега седи с кръстосани крака до него… Тя отмята качулката на късата си дреха. Изненадата ти от нейния външен вид не остава незабелязана; тя се усмихва на Шан’ханс, който се разсмива гръмко. Очакваше да видиш обикновено девойче, може би твърде развито за възрастта си, но тя е напълно различна. Главата й е изцяло обръсната, с изключение на дълга конска опашка от жълта коса. Ивица бяла боя преминава през очите й, а в средата на челото й има татуировка във формата на незатворен кръг. Най-любопитно от всичко, а може би и най-объркващо, е извънредно спокойното й и самоуверено изражение.
— Ураба е пророчица — обяснява Шан’ханс, все още смеейки се.
— Пророчица? Но… кой би помислил? Тоест, лейди Ураба, вие сте толкова млада…
Представил си се в глупава светлина. Някои от другите селяни забелязват смущението ти и също се усмихват.
— Аз не съм никаква лейди — казва Ураба с усмивка. — Родена съм в хижа досущ като тази. Няма нужда от големи титли, наричай ме просто Ураба.
Разговаряте няколко часа с Шан’ханс и Ураба. Повечето селяни проявяват неохота да разговарят за Царя на бродниците. Дори Шан’ханс, който явно е човек със силен дух, се притеснява, когато споменаваш мисията си. Но пророчицата Ураба е съвсем различна от другите. Непочтителна и без страх, тя си има собствени прякори за Царя на бродниците: Дърт суходъх и Удушвач на сънища, а отношението й към него, изглежда, представлява по-скоро смесица от презрение и дори съжаление, от колкото страх.