Выбрать главу

Най-после става време за сън.

— Легни тук, до огъня — казва една жена, която вземаш за съпругата на Шан’ханс. — Щом имаме пророчица с нас, нощта ни ще мине без кошмари.

Замисляш се над тези думи, докато се разполагаш за през нощта. В случая нощта минава за теб без никакви сънища. Събуждаш се на сутринта ободрен и във форма. Всеки ранен играч си възвръща точки за издръжливост, равни на половината от ранга му (със закръгляне), плюс една точка заради питателната супа и кифлите с чесън, които си получил за закуска.

Време е да тръгваш на път. Благодариш на Шан’ханс и на селяните за гостоприемството им и се сбогуваш. От Ураба няма и следа. Излизаш в студения утринен въздух и бавно поемаш през снега, отдалечавайки се от селото. Премини на 330.

342

Плочата се плъзва нагоре, когато чудовището умира, позволявайки на отбора да се събере и да продължи през тунела.

Обърни на 219.

343

Тя те гледа с дълбок, тайнствен поглед.

— По-малко е от това, което предложи за гледането… — промърморва тя.

— Но е повече, отколкото можеше да получиш — отвръщаш ти, — така че бъди благодарна.

Тя събира картите и се затътря между дърветата. Наблюдаваш я известно време, гложден от неясно чувство за надвиснала беда, сетне се връщаш в лагера.

Прехвърли се на 126.

344

Отправяш поглед на север. Над вековния лед пулсира сивобяла светлина, която те заслепява. Някъде в тази посока се намира царство Уирд. Но къде точно? И дали ще преживееш неколкодневния път през замръзналото море с този остър и бръснещ вятър, идещ с вой от Арктика?

Ако имаш сребърно разпятие, продължи на 346. Ако нямаш разпятие, но в отбора има Мъдрец, иди на 474. Ако нямаш нито разпятие, нито има Мъдрец, но в отбора има Магьосник, обърни на 7. Ако нищо от гореспоменатото не е приложимо, прехвърли се на 559.

345

(Тарикат) Вместо да се дръпнеш, както е очаквал стражът, който те държи, ти се блъсваш назад в него. Той се съпротивлява, но с рязко преместване на центъра на тежестта и с бързо извъртане на бедрото, ти го хвърляш през гръб на земята. Обърни на 253.

346

Разпятието подскача на верижката и се изправя във въздуха, теглено от невидима сила. Казваш молитва, облекчен от това небесно напътствие, и тръгваш в посоката, която сочи разпятието. Заедно с настроението ти се възстановява и физическата сила: всички ранени играчи си възвръщат по една точка издръжливост. Обърни на 422.

347

Прекрачваш ръба на скалата, политаш главоломно надолу и се стоварваш с все сила на леда долу. Губиш 2 зара издръжливост, като доспехите в случая не ти помагат.

Ако останеш жив и си сам, иди на 344. Ако на други членове от отбора предстои да слязат, прехвърли се на 498.

348

(Мъдрец) [С помощта на екстрасенските си умение улавяш само повърхностните мисли на играчите, но дори от тях разбираш, че играта, която наблюдаваш, не е дама. Вместо да играят един срещу друг, играчите сякаш си сътрудничат, като движат фигурите по дъската така, че те образуват особени символи и очертания. Зрителите изглеждат омагьосани от така образуваните очертания и ги гледат съсредоточено, като че търсят смисъла в тях.]

Премини на 170.

349

Пускаш оръжията си на палубата. Те се ухилват, хващат те здраво с ръце и бързо те връзват с дебело конопено въже. Чуваш остро изплющяване във въздуха и обръщайки се, виждаш един от моряците да размахва камшик, известен под името „котката с деветте опашки“. Останалите моряци ти се надсмиват.

— Много е късно да се предаваш. Я да си направим увеселение с камшик! — крещят те.

Скоро те се напиват с черен крартски ром, а ти губиш съзнание от болката, причинена ти от безпощадния камшик.

След известно време хвърлят безжизненото ти тяло в океана. Това е краят на твоето приключение.

350

От дълбините на пропастта се надигат тъмни гъсти облаци, докато ти се придвижваш към входната кула от другата страна на моста. Мостът е леко наклонен и ти забързано се изкачваш по него към портите. Внезапно се разнася рязък шум, вратите се разтварят широко, разливайки навън поток от човешки черепи и кръв, който се спуска към теб, заплашвайки да те помете от моста!