Чуваш рев в тъмнината пред теб и решаваш, че нещо не е доволно от закъснението с жертвоприношението. Не желаеш да откриеш какво точно е то, затова се обръщаш и се отправяш в другата посока.
Продължи на 547.
376
С кой предмет ще опиташ? Сребърното разпятие (189), ножницата на Кървавия меч (227) или двата сини скъпоценни камъни очи (323)?
377
Приклякаш ниско, за да избегнеш стрелите, и се хвърляш към вратата. Почти си я достигнал, когато подът се разтваря под теб и ти пропадаш в този трап (при отбор с повече от един играч, първите двама попадат в дупката).
Ако в отбора има само един или двама играчи, премини на 213. Ако в стаята са останали други играчи, те трябва да отидат на 39.
378
(Воин) Бавно изваждаш меча си и се приготвяш да нападнеш Огъстъс. Извиваш острието така, че той вижда само острия му ръб.
— Защо не взема да срежа килима и да видя как ще ти хареса падането от хиляда метра височина? — казваш ти.
— Блъфираш — отвръща той притеснено. — Нали и ти ще умреш!
На твоя блъф той също отговаря с блъф. Какво ще направиш сега? Ако искаш да нарежеш килима на ивици, прехвърли се на 402. Ако решиш да нападнеш Огъстъс, продължи на 522. Ако смяташ да се предадеш, иди на 44.
379
(Тарикат) Знаеш, че планът ти е рискован, но какво е животът без пикантността на риска? Хващаш една нишка, провиснала от килима, поемаш си дълбоко въздух…
…и скачаш в пространството!
Нишката се разплита бързо, но все пак те задържа малко и забавя падането ти. (Съотборниците ти, ако има такива, последват примера ти и също предпочитат да се вкопчат всеки в по една нишка, вместо да останат на бързо смаляващия се килим.)
Ледът обаче се приближава бързо. Трябва да се пуснеш и при падането да се претърколиш. Хвърли два зара; ако резултатът е равен или по-малък от нюха ти, губиш издръжливост само 1 зар при падането върху леда. Ако резултатът е по-голям от нюха ти, губиш 2 зара издръжливост. В случая доспехите не те предпазват. Ако си оцелял след падането, премини на 344.
380
Свистенето й става все по-силно и силно, докато накрая е вече непоносимо. То преминава в пронизителен писък, от който те заболяват зъбите. Запушваш уши, но звукът прониква като игла направо в мозъка ти.
Внезапно свистенето преминава в глухо пъшкане. Вслушваш се и разбираш, че звукът напомня дълбоко дишане. Някакво движение от другата страна на стената ти дава да разбереш, че вече не си сам. Резките сенки са придобили плът и сега се спускат към теб като гигантски прилеп. Тънък гласец се разсмива в стаята:
— Дотук успя да дойдеш! Дотук! Но сега трябва да погледнеш в лицето на Мрака, онази сянка, от която се страхуват всички… Умборус, излез, за да убиеш в името на твоя господар!
Пред тебе изниква висока безформена сянка. Тя има очи, изпускащи искри като далечни светкавици, прикрити зад тъмни буреносни облаци. Към теб се протягат безмилостни нокти като назъбени черни ножове…
Ако някой от играчите притежава „Призрачния ятаган“, иди на 34. Ако никой не разполага с това оръжие, прехвърли се на 532.
381
(Тарикат) Постоянно местещият се мост е достатъчно голям проблем и без кристалните черепи, които профучават покрай теб, стараейки се да те извадят от равновесие. Решаваш, че най-добрият начин да решиш един проблем е, като го комбинираш с друг. Хвърляш се и сграбчваш един от най-близките черепи, увисвайки с все сили на него. Свръхестествена енергия едва успява да поддържа собствения му и твоя полет, но черепът се мята лудо в зигзаг към портата от другата страна на моста. Точно преди да се блъсне, разбивайки се на хиляди кристални парченца, ти се пускаш и ловко се претъркулваш през портата.
Ако има още някой, който трябва да прекоси, обърни на 240. Ако всички останали живи са преминали, продължи на 35.
382
(Тарикат) Не, просто не можеш да проумееш защо имаш усещането, че нещо не е наред с тази хижа. Оставаш нащрек и неспокоен, когато вратата се отваря и в полумрака на вътрешността ти съзираш седнала фигура.
Премини на 256.