383
(Мъдрец) О, не! Масата ти е нараснала прекалено бързо и ти започваш да падаш с тревожно ускорение! Стоварвайки се върху леда, всеки играч, който е бил на килима, губи издръжливост от 4 зара, като доспехите не защитават от удара. Оцелелите играчи са изхвърлени върху леда, а килимът отскача отново нагоре на първоначалната си височина. Ако си останал жив, премини на 344.
384
Лордът на елфите е изкушен от твоето предложение. Като повечето феерични създания елфите много обичат игри и главоблъсканици. Останалите елфи свалят лъковете си и се приготвят да гледат, докато ти бързо нареждаш пуловете.
Лордът на елфите сяда в снега и извърта дъската.
— Ти ще бъдеш с черните — казва ти той. — Аз вземам белите.
Изсумтяваш уклончиво. Все пак изборът на цвят е негово право като предизвикан играч. Той те изчаква да седнеш срещу него, после прави първия ход.
Реши кой ще играе срещу него. Ако това е Тарикатът, който ще се опита да играе с измама, мини на 296. Ако решиш да играеш честно (единствено Тарикатът има правото да мами!), иди на 546.
385
Плочата продължава да се спуска за един момент, после спира. Играчите върху плочата сега не могат да станат, за да помогнат на другарите си, тъй като разстоянието до стаята е недостижимо дори за заклинанието незабавно спасение. Ако обаче Мъдрец поиска да левитира нагоре, той или тя може да опита, като избере да продължи или на 512, или на 356. Ако върху плочата няма Мъдрец (или ако Мъдрецът не желае да използва левитация), прехвърли се на 450.
386
(Магьосник) Умът ти навлиза във видения за бъдещето; пред теб преминават безчислени възможности в искрящ поток от образи. [Внезапно образите спират и за миг ти гледаш ухиленото лице на скелетоподобно чудовище. То бавно протяга към теб безплътните си, костеливи пръсти. Нещо ти подсказва, че в тези пръсти се крие смъртта…]
След това образът изчезва и ти оставаш, вперил очи във все по-приближаващия се син пламък. Едва имаш време да се дръпнеш от поляната, преди светкавицата да удари в земята. Прескочи на 397.
387
Палачът пада на земята, покрит от надипления му черен плащ. Когато ритваш дрехата настрани, от него не е останало нищо освен купчинка бяла пепел. Носачите около носилката с твоя другар се дръпват в сенките и изчезват, докато той се свестява с пъшкане! Като отхвърля покрова, покриващ тялото му, той слиза от носилката. Върни му дневника. Преизпълнен си от радост от чудотворното му възвръщане, но нямаш много време да изживееш радостта си. Смразяващ кръвта писък отеква в тъмнината пред теб. Отстъпваш назад и поемаш в противоположната посока.
Придвижи се на 547.
388
(Играч на пост) [Взираш се в мрака на края на гората. Не виждаш нищо, което би могло да изплаши заека. Връщаш се обратно на поляната и отиваш при дървото. Точно когато стигаш до него, усещаш студен дъх във врата си и като се обръщаш, заставаш лице в лице срещу Сталкера! Кокалестите му пръсти се сключват около гърлото ти, докато ти издаваш един последен отчаян писък… Умираш! Връчи книгата на оцелелите твои съотборници и им кажи да обърнат на 67]
389
Опитваш се да измислиш други начини за спускане, но нищо не ти хрумва и разбираш, че сериозно си прикован за килима. Ледените ветрове вият около теб и ти става ясно, че след няколко часа ще си мъртъв от измръзване. Това е краят на приключението ти.
390
Палачът вдига косата си победоносно нагоре. Всред пристъпи на страховит смях, бликащи от изгнилото му гърло, той изчезва в мъглата, която е всичко, останало от твоя другар. (Играчът, който изчезна, сега трябва да играе чудовищата. Засега обаче запази неговия или нейния дневник!)
Наблюдаваш изчезващите снопчета мъгла, после се отърсваш от тъжните мисли и тръгваш нататък. Влизаш в дълга тиха галерия. Поглеждаш надясно и съзираш редица от големи огледала, окачени по стената. В тях освен собственото си отражение виждаш и отраженията на странни портрети, които, както изглежда, висят на лявата стена. Когато се обръщаш обаче, установяваш, че и върху лявата стена са окачени огледала, отразяващи редица портрети, окачени на дясната стена. Намираш всичко това за много объркващо, което само засилва и без това тревожните ти мисли.
След доста време достигаш края на галерията. Тук тя се пресича с подобен на пещера тунел, който напомня по-скоро широка алея с високи стени, тъй като виждаш отгоре да проблясват звезди. Галерията е на по-високо ниво от тунела, до който можеш да стигнеш по широко стълбище.