Долу до стълбите забелязваш странна процесия: качулати фигури, носещи големи сини свещи и покрито с покров тяло върху носилка. Те минават по алеята с бавна и безшумна стъпка.
Ако се прокраднеш по стълбите, за да погледнеш по-отблизо, обърни на 177. Ако изчакаш в сянката, докато те отминат, премини на 500.
391
(Мъдрец) С помощта на паранормалното си зрение можеш ясно да видиш кога всяко стъпало се появява или изчезва. Това ти помага донякъде да предвидиш къде да стъпваш. Кристалните черепи обаче продължават да се опитват да те избутат от моста. За да определиш дали ще можеш да преминеш безопасно__, хвърли 2 зара – 1, чиито резултат трябва да е равен или по-малък от нюха ти__. Ако не успееш, падаш и се разбиваш във вътрешния двор долу. Ако успееш, достигаш без произшествие до другата страна.
Щом определиш дали си преминал или не, мини на 240, ако все още има някой, останал от другата страна на моста. Ако всички оцелели играчи са прекосили, обърни на 35.
392
(Тарикат) Стъпваш върху моста. На какво ще се осланяш, за да преодолееш Силфите: на майсторството си с меча или на хитрина?
Ако решиш да се биеш с меч, придвижи се на 100. Ако предпочетеш хитрината, мини на 123.
393
Царят на бродниците е призовал огромна орда от не-мъртви воини, за да те унищожат. С всяка минута от земята излизат все нови попълнения, увеличаващи редиците им. Срещу такива превъзхождащи сили твоята малка група от неустрашими бойци няма никакъв шанс. Скелетите напредват със злокобни усмивки, принуждавайки те да се оттеглиш до самата стена на арената. Поглеждаш назад, търсейки отчаяно път за бягство, но стената до седящите места е отвесна. Дори и да можеше да се покатериш по нея, острите ръждясали копия отгоре няма да ти позволят да избягаш.
Първите редици на армията от скелети разкъсва редиците на твоите сили и достига до теб. Гледаш копията им с мрачна решителност. Време е да се мре.
394
Изоставяш Варадаксор на съдбата, която му е отредила Дамата в сиво, и се измъкваш от кулата. Всеки Воин от отбора трябва да извади 150 точки за опитност от своята награда в края на приключението за тази недостойна постъпка. Не ти се иска да обясняваш на стареца какво се е случило в селото, затова се насочваш директно на изток и се отправяш към крайбрежието. Прехвърли се на 116.
395
— Царство Уирд — казва той, поклащайки глава от една страна на друга, като се подсмива под мустак… — Няма как да се стигне дотам чак до следващата пролет. По това време на годината цялото крайбрежие около него е покрито със здрав вековен лед. Разбира се, можеш да се отправиш на север и да минеш пеша, ако толкова държиш, хаха. — Той се изплюва в канавката и отминава, смесвайки се с тълпата.
Стоиш близо до страноприемница, носеща името „Костите на Улрик“. Ако желаеш да влезеш, обърни на 17. Ако предпочиташ да тръгнеш на изток по булевард „Пристанищен“, премини на 306.
396
Провери дали си отбелязал номера на главата, която четеше. Трябва да хвърлиш 1 зар, за да видиш кой от различните дарове, предлагани от кълбото, ще получиш.
| 1. Живот | Възкресява убит другар, ако тялото му е налице. Броят на точките за издръжливост, които играчът получава в такъв случай, се определя с хвърляне на 1 зар. |
|---|---|
| 2 Здраве | Всички играчи, които са били ранени, си възстановяват 2 зара издръжливост. |
| 3. Сила | Един играч (определен от най-високия резултат при хвърляне на 1 зар, ако в отбора има повече от един играч) прибавя за постоянно 1 точка към бойното си майсторство. |
| 4. Съобразителност | Един играч печели една постоянна точка за нюх. |
| 5. Талант | Един играч печели една постоянна точка за психически способности. |
| 6. Проклятие | Всеки играч от отбора губи за постоянно една точка от едно свое умение (по негов/неин избор). |
След като дава своя дар, кълбото изчезва. Върни се на главата, която четеше преди това.
397
Скрит в храсталаците около поляната, наблюдаваш как синята светкавица се сгромолясва през дърветата около поляната и избухва в сноп сини искри в средата й. Пронизителното свистене внезапно престава, но сега чуваш съскаш звук от мястото, където светещото тяло е срещнало земята и откъдето сега се издига пара. Всред парата виждаш черен камък и докато гледаш, той се разпуква на две като яйце. От него като тъмна локва се разстила черен облак. След това от сянката се измъква прегърбена фигура, която сякаш се оформя, излизайки от самата земя. Това е скелет, облечен в черен разпокъсан плащ. Очите му са два светещи сини кристали. Той като че души въздуха, докато се оглежда наоколо.