Ако Мъдрец пожелае да опита заклинание за изгонване на духове, мини на 131. Ако Мъдрец и/или Тарикат иска да изстреля по него стрела, прехвърли се на 491. Ако Магьосник реши да го прогони с магия, иди на 68. Ако предпочиташ просто тихичко да се измъкнеш, без да привличаш вниманието му, обърни на 492.
398
Докато отваряш вратата, по стените се запалват магически факли. Целият под на тази квадратна стая е покрит с шахматно разположени бели и черни квадрати. Върху каменен цокъл в средата на стаята стои бронзов сандък.
Ако в отбора има Магьосник, който иска да направи нещо, продължи на 192. Ако Мъдрец би искал да опита някакъв ход, премини на 494. Ако има и Воин, и Тарикат, готови да действат, прескочи на 569. Иначе можеш просто да отидеш до сандъка (331), да излезеш от стаята и да опиташ другата врата (200) или въобще да напуснеш кулата (406).
399
Пред тесния вход на пещерата виси кожа, пропускаща само лъч светлина навън. Лъчът лежи като светло копие върху снега, посочвайки ти пътя към безопасността. Поне светлината и тесният проход ще ти дадат някакво преимущество пред дяволските кучета…
Всички тези мисли изчезват, когато се хвърляш през входа на пещерата. Зад провесената кожа попадаш на смайваща гледка. Виждаш да гори огромно огнище, където върху буйните цепеници съблазнително къкри гърне със задушено. Подушваш печено месо и виждаш златни отблясъци върху бутилки с вино и медовина. Плътта ти, измъчена от студа навън, сега възвръща топлината си.
На стол край огнището седи жена. Тя вдига поглед с гостоприемна усмивка и очите й заблестяват от огъня.
— Здравейте — казва тя. — Моля, влезте.
Вдигаш ръка, предупреждавайки я да стои тихо, и се връщаш към входа на пещерата. Не чуваш нищо отвън. Представяш си кучетата, струпани около входа на пещерата и чакащи в зловещо мълчание. Но когато отмяташ кожата и поглеждаш навън, виждаш само танцуващите снежинки и неподвижната трънена гора.
— Вълците или кучетата, или там каквото са — казва жената, — няма да влязат тук. Мисля, че не обичат топлината.
— Коя си ти? — запитваш я, оставяйки се да те заведе до огнището. Нормалният ти инстинкт е да си винаги подозрителен, но сега си наистина твърде уморен и измръзнал, за да се държиш нащрек. Нахвърляш се лакомо върху храната и питието, които тя ти поднася.
— Време е за сън — казва тя кротко. Макар и възрастна, тя е с красиви черти. Намираш думите й за успокояващи и те постепенно те унасят в дрямка…
Усещаш как кафявите й старчески ръце те завиват с одеяло. За момент ти се струва, че виждаш лицето й да те гледа. Сега изглежда по-млада, а лицето й сияе с достойнство и мъдрост. Роклята й от бял брокат свети на златната светлина на огъня…
Премини на 403.
400
Секирата увеличава с 1 точките ти за бойно майсторство, когато я използваш. Запомни, че ако случайно вече притежаваш едно магическо оръжие, не можеш да го използваш едновременно с тази секира!
Секирата действа само за теб, законния й притежател. Ако те убият, следващият, който я докосне, става новият й собственик. В този случай трябва да му кажеш какво може да прави тя. (Ако този играч е Воин, той или тя трябва да прочете глава 130, тъй като секирата действа по различен начин в ръцете на Воин.)
Сега иди на 226.
401
Вдигаш сините скъпоценни камъни към очите си. Хващайки се за отчаяната надежда, че те ще ти дадат чудотворно зрение или може би ще ти покажат някакъв начин да избягаш. Тази надежда обаче е скоро разбита. Камъните ти предоставят само един изкривен и оцветен поглед на масивните пипала, докато те се мятат, за да ти нанесат удар. Всеки играч губи 2 зара издръжливост, когато пипалата нанасят удар, чиято сила разклаща дори зъбите в устата ти. Сините скъпоценни камъни падат върху леда, плъзгат се в една пукнатина и изчезват в студеното море отдолу.