Продължи на 457.
402
(Воин) — Всички трябва все някога да умрем — отговаряш ти равнодушно, замахвайки с меча си към килима.
— Не! — изкрещява Огъстъс. — Ще те сваля на самите брегове на Уирд!
Усмихваш се подигравателно на малодушието му. Знаеш, че всички магьосници са страхливци, но Огъстъс със сигурност печели първото място. Като го побутваш с меча в кръста, накарваш Огъстъс да те превози досами мрачните брегове на царство Уирд. Той те спуска долу, където ти слизаш, а той бързо се издига, отдалечавайки се. Скоро килимът изчезва зад хоризонта.
Премини на 117.
403
Събуждаш се стреснат. Жената си е отишла. Не си сигурен колко дълго си спал, но се чувстваш напълно възстановен. Ако си ранен, можеш да възвърнеш издръжливостта си до нормалното й равнище.
С укрепнал от почивката дух събираш вещите си, за да поемеш отново на път. Между тях намираш дар, който явно жената ти е оставила: кехлибарена кутийка с огниво. Отбележи си я в дневника, ако желаеш да я запазиш.
Измъкваш се от пещерата. Би трябвало вече да е съмнало, но гората е потънала в сивкава светлина, непозволяваща да се отгатне времето. Тръните изглеждат наежени и зли в здрача, докато ти със съжаление тръгваш от пещерата по пътя, който води на север.
Прехвърли се на 104.
404
С приближаването ти до крайбрежието вечният лед отдолу, изглежда, изтънява. Вече не се виждат онези високи и чудновати островърхи ледени хълмове, а на места забелязваш пукнатини в леда, стигащи до ледените сиви вълни на морето отдолу.
Намираш се на малко повече от километър от крайбрежието, когато забелязваш облечена в кожи фигура, лежаща върху леда. Човекът не помръдва. Ще ти се да се придвижиш възможно най-бързо, за да стигнеш до твърда земя, преди падането на нощта, но това едва ли ще е възможно, ако се отбиеш да видиш дали този странник е жив.
Ако се притечеш на помощ на този странник, прескочи на 465. Ако решиш, че не можеш да губиш време за някой, който вероятно вече е мъртъв, иди на 365.
405
Дори неустрашимият селентянски имперски Първи легион не може да се надява да победи сам безбройните не-мъртви воини на Царя на бродниците, които той е призовал изпод земята.
За щастие, изглежда, че те няма да се сражават сами. Сърцето на Мрака започва да тупти в ръката ти, изливайки черна кръв по пясъка до краката ти. Постепенно от кръвта започва да се носи отвратително зловоние, а самата тя се втвърдява и придобива формата на яки войници в самурени наметала. Батальонът на Сянката е готов да получи твоите заповеди.
Отбележи си, че сега имаш на своя страна Батальона на Сянката. Зачеркни Сърцето на Мрака от дневника си, след това се върни на 178.
406
Веднъж излязъл от кулата, Варадаксор бръква в торбата на седлото си и изважда сребърно разпятие.
— Този предмет е свещена реликва — обяснява ти той. — В него е скрита кост от пръста на Свети Ашанакс. Вземи го и нека всички светии да бдят над теб през пътуванията ти.
Приемаш подаръка__. (Ако в отбора сте повече от един човек, решете помежду си кой точно да го получи.)__ Като се усмихва кротко на себе си, старият рицар подкарва коня си на север.
Ако в групата има Мъдрец, прехвърли се на 286. Ако не, мини на 444.
407
(Магьосник) Гледаш смайващото появяване и изчезване на стъпалата, кристалните черепи, които са вече застрашително близо, и дълбоката пропаст, от която ти настръхват косите… Прекалено много са нещата, с които трябва да се съобразиш! Правиш заклинанието незабавно спасение, като телепортираш всички през пропастта до портата. Иди на 35.
408
Отвесната плоча се плъзва и затваря отвора, тъкмо преди изчадието да те достигне. Успяваш само да зърнеш черното му, изпъстрено с петна лице, и да го чуеш да реве от гняв, докато удря по плочата. Усмихваш се на бягството си, но тогава земята под краката ти внезапно се отваря и ти пропадаш надолу в силно наклонен тунел…
Приземяваш се с тежко тупване на мраморна плоча, леко зашеметен, но без наранявания. Намираш се в огромна леденостудена стая, осветена от лъчи синя светлина, която огрява мястото, където лежиш. Едва различаваш отдалечените стени на стаята, но успяваш да видиш, че в нея има стотици плочи, наредени в безупречни редици. Всяка плоча представлява квадрат с повърхност три метра и е отдалечена от другата на разстояние два метра. В пространствата между плочите подът е покрит със сивкава мъгла. Някаква сива фигура като сянка се движи между плочите и бавно клати насам-натам богато украсена кадилница. От нея излиза мъгла и се разстила по пода. Когато сянката се приближава, виждаш, че този, който кади, е облечен в дрехи от колосан брокат, раменете на които се разширяват нагоре като криле. На главата си носи висока двувърха шапка, която скрива лицето му. От време на време той се навежда над някоя плоча и напрегнато разглежда онова, което лежи върху нея, но ти не успяваш да видиш какво точно заради мрака и мъглата.