— Там, където гласове на смъртни хора, макар и могъщи владетели, говореха с тези, които решават съдбините на хората, това място на езика на смъртните се нарича Спайт.
— Стените на Спайт се издигаха високо — продължава синият благородник, — защото още не бе настъпило времето, когато вражди пропукаха крайъгълните камъни, а опустошителният пламък докосна крепостните стени.
— Това продължи дълго — казва благородникът в зелено. — Онези, които биха могли да говорят за първите дни на Средна земя, предадоха своите знания на смъртните. Думи на смъртни, макар и мъдро изречени от владетелите, бяха предавани от бряг на бряг като ненарушими заповеди.
Сега идва ред и на облечения в златно:
— Звярът, който живее в мрака на алчността, се раздвижи тогава, прокълнатото създание, което принуждава другар по клетва да воюва с другаря си, онази адска омраза, която разяжда от вътре.
— Вече от три десетилетия само петима очакват деня, който приближава — казва белият. Образите стават смътни. — Ще напуснем това гибелно място и преодолявайки ужасяващата стабилност на празното пространство, ще се върнем в земята на смъртните. В Средна земя вече няма какво повече да ни се противопостави…
Петимата благородници изчезват и ти оставаш сам в празнотата.
420
Събуждаш се със сподавен вик. Тялото ти е плувнало в студена, лепкава пот. Оглеждайки се наоколо, виждаш, че поляната е празна, като се изключат телата, вперили невиждащи очи в бледото кълбо на Синята луна, която се кани да залезе зад издигащите се на югозапад борове. Значи кошмарът ти не е бил реален, но тялото ти още те боли от раните, нанесени насън от зомбитата. Продължи на 539.
421
Очите й блясват от силен гняв.
— Така да бъде! — изръмжава тя по телепатичен път.
Двата празни комплекта бронирани доспехи край трона внезапно повдигат копията си, след което тръгват с дрънчащи стъпки напред, за да те нападнат.
| Бойно майсторство: 7 |
| Щети за удар: 3 зара |
| Психически способности: 9 |
| Нюх: 4 |
| Доспехи: клас 5 |
| Издръжливост: първи — 21, втори — 21 |
Варадаксор не може да помръдне. Нито пък Дамата в сиво, но макар че ти можеш да насочваш към нея заклинания и удари, тя е добре защитена от магическите си стражи.
| Психически способности: 9 |
| Доспехи: клас 4 |
| Издръжливост: 20 |
Ако направиш каквото и да е заклинание срещу нея, мини веднага на 514. Ако я убиеш, иди на 9. Ако избягаш, прескочи на 193.
422
Ако си очаквал, че замръзналата повърхност на морето на Мистрала ще бъде равна и гладка, скоро разбираш грешката си. То представлява вълнообразна равнина от покрит с ями лед, син и твърд като желязо. Саван от искрящ сняг покрива вкаменения морски пейзаж, а ледът на места стърчи нагоре в барокови островърхи хълмове и ледени планини, изваяни от вятъра. Нестихващ, виещ вятър фучи от север, прониквайки през дрехите ти и смразявайки те до мозъка на костите.
Дни и нощи минават, приближавайки те все повече до целта. Денем се чувстваш като прашинка, увиснала в неумолимата бяла светлина, а нощем — като котва, заседнала в безграничната пустота. Общо прекарваш три дни върху леда… и студът взема своята дан. Всеки играч губи по 5 точки издръжливост за всеки ден, със следните корекции:
една точка по-малко загуба за всеки ден, ако си облечен с кожено наметало;
една точка по-малко загуба за всеки ден, ако имаш дажби храна;
една точка по-малко загуба за всеки ден, ако имаш спален чувал;
една точка по-малко загуба за всеки ден, ако отборът притежава мангал.
Освен това играч, който няма ръкавици, ще пострада от измръзване и трябва да намали бойното си майсторство с една точка до края на приключението.
Всички играчи, които оцеляват след тридневното изпитание, най-после съзират земя. Това са бреговете на Уирд. Прехвърли се на 404.
423
(Магьосник) Белите квадрати на пода блестят ярко от магическа енергия. Предпазливо решаваш да ги избягваш, докато се придвижваш по черните квадрати към сандъка и отваряш капака му. Обърни на 294.
424
Летите на хиляда метра над морето. Рибарските лодки не са по-големи от дребни петънца.