Чувстваш се вече много изморен. Искаш ли да си починеш? Ако да, придвижи се на 486. Ако желаеш да отидеш и да погледаш играта на дама, продължи на 554.
442
Стоиш до носилката, върху която лежи твоят приятел. Можеш или да претърсиш тялото (вземи всяка вещ, представляваща интерес, която откриеш в дневника му), или ако си склонен, можеш да се помъчиш да измислиш начини да го възкресиш.
Нещо ти подсказва, че ако би могъл да запалиш фенерите, разположени във всеки ъгъл на носилката, искрата живот, таяща се в приятеля ти, би се разгорила. Ти знаеш обаче, че обикновен пламък няма да бъде достатъчен… Ако притежаваш кълбо на огъня или кехлибарена кутийка с огниво, можеш да ги използваш за запалване на фенерите. (Ако използваш кълбото, не забравяй, че то действа само веднъж и после следва да го зачеркнеш от дневника си.) Възможно е да имаш и друг предмет, като например магически скарабей, който също позволява възкресяване.
Ако не възкресиш другаря си, в допълнение към вещите, отбелязани в дневника му, можеш да вземеш също потъмнелия сребърен ятаган, оставен от качулатите фигури върху гърдите на тялото. Върху този ятаган е гравирано името „Призрачна секира“; отбележи го в дневника си.
Ако възкресиш приятеля си, премини на 197. Ако не го сториш, иди на 174.
443
(Мъдрец) Намръщваш се, опитвайки се със силата на волята да полетиш, но за нещастие нищо не се случва. Приливната вълна те достига и те помита от моста към смъртта. Оцелелите играчи могат да идат на 430.
444
Гледаш как Варадаксор се отдалечава на коня си, след това се обръщаш на изток.
Обърни на 116.
445
(Мъдрец) Нямаш представа как да управляваш вълшебния килим, но може би парапсихичните ти познания биха могли да ти послужат да решиш проблема по някакъв начин.
Ако поискаш да опиташ левитиране, премини на 333. Ако желаеш да прогониш злите духове, мини на 458. Ако не желаеш да си послужиш с нито едно от тези средства, върни се на 133 и направи друг избор.
446
(Воин) Огъстъс премигва веднъж, крайно недоверчиво, преди хвърленият от теб меч да го обезглави. В мига, в който той умира, вик на неописуемо вълнение се изтръгва от гърлата на моряците, събрани около перилата. Водният дух е изчезнал, като че никога не го е имало. Може и наистина той да е бил някаква смъртоносна илюзия, предизвикана от магията на Огъстъс.
Наблюдаваш как тялото му се претъркулва от килима и изчезва всред вълните, за съжаление отнасяйки със себе си и твоя меч.
Плюеш в сивото море, после капитанът идва и слага ръка на рамото ти.
— Ти спаси кораба ми! — казва ти той, почти просълзен. — И живота на всички ни. Вземи моя меч. Това е най-малкото, което мога да направя, за да ти се отблагодаря.
Вземаш меча — стар и леко ръждясал ятаган. Както той казва, това е най-малкото, което би могъл да направи за теб. Отбележи го в дневника си вместо загубеното оръжие, след това се прехвърли на 565.
447
Мразовитите хрътки упорито те преследват по петите. Усещаш ледения им дъх по гърба си и чуваш неумолимото скърцане на снега под бягащите им лапи. Към глутницата се присъединяват още хрътки, дочули отвратителния вой на събратята си. Краката ти започват да се уморяват, а дъхът ти започва да излиза на пресекулки…
Лудо тичаш по пътя. Отпред той се разделя на две. С един поглед възприемаш подробностите: дясното разклонение продължава докъдето стига погледът, но лявото води към вход на една пещера, от която приканващо проблясва светлината на огън. Пещерата би могла да ти даде убежище и сигурност… или да те доведе до задънена улица, от която няма спасение.
Ако решиш да влезеш в пещерата, премини на 399. Ако продължиш да бягаш по пътя, иди на 61.
448
С внезапна убеденост ти хрумва, че трябва да запалиш фенерите на носилката, върху която лежи другарят ти, за да го спасиш. Има два предмета, чийто пламък би могъл да направи това.