Отбележи, че сега на твоя страна са Воините на Зъба. Задраскай зъбите на хидра от дневника си, след което иди на 178.
488
(Магьосник) Изваждаш рога от раницата си и се втренчваш глупаво в него: от каква полза може да ти бъде сега един рог за пиене? Изведнъж една от алебардите замахва и избива рога от ръката ти, запращайки го в пропастта долу (зачеркни го от дневника си). Другата алебарда ти нанася удар, преди да успееш да се защитиш, нанасяйки ти щети 1 зар + 3.
Ако останеш жив, премини на 100.
489
Човекът с кадилницата не те е забелязал. Затова сега е толкова стреснат от бързината и ожесточеността на нападението ти, че изтървава кадилницата си и побягва в сляпа паника.
Спираш до кадилницата, тъй като не виждаш някакъв смисъл да се изморяваш в преследване, когато не човекът с кадилницата, а Царят на бродниците е истинският ти враг.
Кадилницата продължава от време на време да изпуска кълба дим. Можеш да я вземеш, ако желаеш.
Прехвърли се на 493.
490
Очите им светват. Нищо не е по-скъпо за моряшкото сърце от този бурен тахак. Всички агресивни мисли незабавно се изпаряват, моряците втъкват ятаганите обратно в поясите си и вадят глинените си лули. Пускаш кесията да се предава от ръка на ръка и те жадно натъпкват гадно миришещата билка в лулите си. Приклякайки на палубата, те започват да пуфкат, загледани замечтано в морето през плуващите наоколо облаци дим, които скоро ги обгръщат. Всяка лула е изработена като глава на ухилен морски демон от митологията на Крарт, така че през мъглата дим всъщност виждаш по две грозни лица: на моряка, и на глинената му лула.
— В крайна сметка ти не си толкова лош — казва един от моряците, когато тахакът започва да постига упойващия си ефект.
— Настина не е — добавя друг кротко. Забелязваш, че му липсва едното ухо, а на окото си има кожена превръзка. — Мисля да композирам песен, възпяваща твоите добродетели.
— Песента ще бъде дълга, защото те са безброй! — провиква се трети, когото познаваш под името Хакрон Изкормвача.
Очевидно тахакът е бил една от най-удачните ти покупки. Наблюдаваш как матросите потъват в пълно вцепенение, после повеждаш половин дузина от най-кръвожадните водачи към спасителната лодка. Те се хилят глупаво и въобще не протестират, когато ги качваш вътре и пускаш лодката в морето.
Когато другите се съвземат от въздействието на тахака, ти им изтъкваш, че от екипажа сега липсват само няколко причиняващи неприятности индивида. Онези, които са останали, ще трябва да работят два пъти по-усърдно. Усещайки заплахата в тона ти, те се запътват да вдигнат платната. Забелязваш, че треперят от махмурлука, причинен от тахака, и се засмиваш със задоволство. Прехвърли се на 499.
491
(Мъдрец и/или Тарикат) Имаш на разположение два рунда, за да изстреляш стрелите си, преди то да е стигнал до теб. Хвърли зарове, за да му нанесеш щети по обичайния начин. Скелетоподобното изчадие има доспехи клас 1 и издръжливост 30 точки. До теб ще достигне след два рунда. Иди на 276.
492
Бързаш да се отдалечиш от мястото, където падна скелетоподобното чудовище. Под краката ти хрущят заскрежени клонки. Студеният диск на Синята луна свети през горския свод като око от паяжина.
След известно време вече си се отдалечил от привидението и рискуваш да спреш, за да се ослушаш. Гората тъне в мъртва тишина.
Ако желаеш да лагеруваш тук, мини на 225. Ако решиш да продължиш нататък през гората, иди на 162.
493
Бързо минаваш по изпълнените с мъгла пътеки между плочите, стараейки се да не обръщаш внимание на фигурите, които лежат опънати върху тях. Накрая стигаш изхода от залата и излизаш в свежия и студен вечерен въздух. Вдишваш дълбоко няколко пъти, преди да поемеш към тъмните порти, които съзираш в другия край на вътрешния двор. Мини на 35.
494
(Мъдрец) Нещо в пода не ти харесва и те кара да се чувстваш напрегнат. Решаваш, че ще е най-добре да левитираш над него. Знаеш, че това може да бъде опасно, тъй като не използваш много често това умение.
Ако пожелаеш да поемеш риска и да използваш левитиране, мини на 236. Ако решиш да не рискуваш, върни се на 398, където ще трябва да направиш друг избор.
495
(Мъдрец) Запокитваш кълбото към мраморния подиум, като в същото време извикваш на висок глас командната дума, която го активира: „Пожарище!“ Кълбото се удря и избухва в бели огнени пръски, които угасяват слабото пламъче, горящо върху подиума. Сетне огънят на кълбото замира и в стаята настъпва пълен мрак. Сенките изчезват и пипалата потъват обратно в камъка. Мини на 145.