496
След като се сбогуваш със собственика, нарамваш вещите си и потегляш. Скоро тесните калдаръмени улици и високите черни стени на Дауърхейвен остават далеч зад гърба ти. Въздухът е студен и щипещ, но ти си в добро настроение, докато си пробиваш път през дебелия сняг, покриващ склоновете.
Късно следобед забелязваш скалата, за която ти каза собственикът. Тъй като не желаеш да прекараш нощта върху вековния лед, си устройваш лагер от подветрената страна на хълма. Угасващата дневна светлина напуска небето, когато започваш да се унасяш…
Към полунощ те разбужда сладкогласно пеене. Далеч на изток забелязваш три фигури с цвета на рубин, които танцуват върху снега.
Ако искаш да разузнаеш какво става, мини на 201. Ако решиш да се върнеш към съня си, иди на 91.
497
(Играч, взел предмета) Това беше грешка. Както повечето магьосници, и Огъстъс е маниак по отношение на магическите си тайни. Дори тук, в неговата буквално непревземаема крепост, той е поставил клопка за крадци. И ти попадна в нея.
Пентаграмата върху плочката се завърта пред очите ти. Тя сякаш те всмуква неумолимо в себе си. Хвърли 3 зара. Трябва да получиш сбор, равен или по-малък от психическите си способности, за да устоиш на мощта на пентаграмата.
Ако съумееш да й устоиш, изпускаш плочката и побягваш от лабораторията разтърсен, но невредим. Ако не устоиш, започваш да се смаляваш, докато ставаш не по-голям от муха, след което попадаш в силовото поле, възникнало около плочката. Ако с теб има другари, те са безсилни да ти помогнат, трябва да те изоставят, затворен завинаги в орбитата на плочката, и да продължат мисията си. Оцелелите играчи минават на 470.
498
За да слезе долу невредим, всеки играч трябва да хвърли два зара и да получи сбор, равен на или по-малък на нюха си. Неуспехът означава, че за момент играчът се е разсеял и се е подхлъзнал. Падането ще му причини щети 2 зара (доспехите не осигуряват защита). След като всички слязат, продължи на 344.
499
Корабът се носи по океанските течения с часове. Най-после долавяш лек порив на вятъра и платната започват да плющят от все по-засилващия се вятър. Облаците се разнасят и откриват поглед към следобедното небе. Капитанът скача на руля и насочва кораба по вятъра. С изтощени, но радостни викове моряците се залавят за въжетата и скоро корабът се понася напред през вълните.
Иди на 298.
500
Слизаш по стълбите и наблюдаваш процесията, докато тя заобикаля ъгъла на алеята. Скоро дори отблясъкът на свещите се скрива в мрака. Решаваш, че ще е най-добре да тръгнеш в обратна на тяхната посока, така че свиваш наляво. Продължи на 152.
501
Нощ е, небето е катранено черно, но снегът, изглежда, излъчва собствено слабо сияние. Оплетените бодливи храсти, които са по-високи от теб, образуват черна паяжина на фона на белия сняг.
Ботушите ти скърцат по пухкавия сняг. Сега вятърът е стихнал, което прави лютия студ малко по-поносим. Започваш да обмисляш устройването на лагер за пренощуване. В този момент до ушите ти достига слаб звук „туптуптуп“ на прокрадващи се стъпки, хрущящи в снега.
Ако желаеш да спреш тук и да лагеруваш, иди на 233. Ако решиш засега още да не спираш, мини на 338.
502
Музикантът не е стар човек, но косата му е бяла, сякаш покрита със сняг. Когато се приближаваш, той вдига очи; те са с цвета на синьото небе над гората. Без да прекъсва да подръпва струните на арфата, той ти се усмихва и казва:
— Акомпанирай ми, ако знаеш как. — После се съсредоточава отново върху странната тъжна мелодия, оставяйки те да размишляваш върху думите му.
Ако си Тарикат, значи умееш да свириш и можеш да му акомпанираш; придвижи се на 203. Ако си Магьосник и желаеш да се включиш в мелодията, иди на 20. Ако не си нито Тарикат, нито Магьосник, значи не умееш да свириш на никакъв музикален инструмент; обърни на 441.
503
— Закопчалка с формата на вълча глава — казва Царят на бродниците неочаквано. — Едно от дребните евтини украшения на мага Тор, струва ми се. Нека ти покажа какво мога да направя от него.