Той затваря очи и кристалната корона, която носи, започва да блести слабо. Неочаквано закопчалката изскача от ръката ти. Тя започва да нараства и да се променя, превръщайки се в гигантски сребърен вълк с криле като на прилеп. Металните му очи искрят, когато се спуска върху теб.
— Надявам се, че се наслаждаваш на кошмара си — излайва Царят на бродниците с рязък смях. — Би трябвало да е така, защото всичките му съставки са плод на собственото ти въображение!
Премини на 304.
504
— Вероломно куче такова! — изръмжаваш ти на Огъстъс. — Такива като теб никога няма да получат ножницата на Кървавия меч.
Огъстъс се усмихва хладно и оставя протегнатата си за ножницата ръка да се отпуска край тялото му.
— Много добре — казва той. — Ще се приземим ей там, в моя замък, където тъмничарите ми ще проведат интересни експерименти с теб, докато аз ликувам, че съм завладял ножницата за моя господар.
Ще му позволиш ли да се приземи в замъка? Ако да, мини на 208. Ако желаеш да се биеш с него сега, продължи на 536.
505
Свиваш се в снега, още треперейки от ужасите на кошмара. Откъслеци от призрачния свят на сънищата продължават да се мяркат в периферията на зрението ти, правейки невъзможен по-нататъшния сън. Най-после слънцето изгрява, обагряйки в кървавочервено небето на изток. Вековният лед под тебе е здрав, а суровият замръзнал пейзаж не се е променил от вчера. Сънят ти е бил само едно ужасяващо видение, без връзка с реалността…
И все пак, докато се приготвяш да напуснеш лагера, нещо ти припомня една стара поговорка от Та’ашим: „Сънят е голото лице на истината.“
Прехвърли се на 422.
506
Тялото на Хидрата се разпада в зловонна зелена пепел и когато, без да искаш, вдишваш от изпаренията, усещаш как започва да ти се повдига. Скоро остават единствено острите й зъби, лежащи в краката ти. Ако искаш да ги вземеш със себе си, можеш да го сториш. Всички зъби заедно се броят като един предмет от товара ти. Продължаваш през вратата, която съзираш в дъното на музея. Премини на 318.
507
На следващия ден ставаш призори. Всеки играч ще си възстанови една точка издръжливост, ако точките му са под максимума. Някои от моряците са хванали катерички в гората, опасваща крайбрежието, и сега правят яхния на лагерния огън. Можеш да хапнеш малко на закуска и да си възстановиш една точка издръжливост.
Скоро се качвате на кораба и гребейки срещу вълните, разбиващи се при устието на малкото заливче, се насочвате в открито море. Постоянният вятър продължава да ви носи на север.
Към пладне забелязваш необичайна гледка: далеч на юг от самия хоризонт се появява малко петънце и нараствайки за секунди, то се спуска към вас. Успяваш да видиш, че това е човек, летящ върху килим. Скоро той увисва над палубата и ти вперваш поглед в него. Той се взира в теб, без да обръща внимание на останалите моряци:
— Ако си на път за Уирд, както ми се струва — казва мъжът, — може би ще предпочетеш да пътуваш с по-удобно превозно средство?
Той посочва с ръка килима и виолетовият му плащ се развява. Ако желаеш да приемеш предложението му, прехвърли се на 299. Ако откажеш, иди на 55.
508
Арената е окъпана в тайнствена зеленикава светлина от редицата фенери, прикрепени на греди по стените. Нетърпеливите тълпи, наклякали по редиците седалки, изглеждат неприятно безчовечни и приличат по-скоро на огромни насекоми, увити в тъмни наметала, които потриват тънките си ръце и провлачено скандират да се пролее твоята кръв.
Докато скандирането заглъхва в зловещо мърморене, ти се обръщаш с лице към кралския подиум, разположен над арената. Там стои изправен възрастен мъж, човек с подигравателно изкривена уста и зъл поглед. Той повдига светещ жезъл, сиянието на който го откроява рязко на фона на околната смътна и неясна картина. Върху набръчканото му сиво чело забелязваш корона от лед или кристал.
Стържещият му глас накарва и последните шепоти на тълпата да замрат.
— Това е царство Уирд, където аз управлявам от векове, — извиква той, сочейки към теб. — А ти си се осмелил да нахлуеш в моята суверенна територия. Вмъкнал си се в моя дворец на Вечния мрак с надеждата може би да ме убиеш…! — Той снижава глас и се втренчва в теб. — Каква глупост! Нима мислиш, че и други не са се опитвали да ме убият? Един справедлив управник винаги има неприятели. И къде са тези възможни убийци сега, тези кучи синове, които се надяваха да забият ножовете си в моето кралско сърце? Е, те са тук… сега ще дойдат, за да ти дадат урока, получен от самите тях…!