514
Тя създава психичен щит, за да се защити от твоята магия. Магическата енергия рикошира, без да й навреди, но в усилието си да я отклони, тя е отвлякла вниманието си от вкамененото тяло на Варадаксор. Освободен от магическото вцепенение, старият воин се възползва бързо от ситуацията. Острият му като бръснач меч се спуска към Дамата в сиво, а тя е безсилна да се защити. Ударът на Варадаксор отделя главата от раменете й и тя пада с тъп звук на каменния под. При удара главата се разцепва и ти виждаш, че от кръвоносните й съдове вместо кръв се изсипва прах.
Бронираните доспехи стават неподвижни, тъй като движещата ги сила е унищожила. Продължи на 108.
515
Най-накрая откриваш собственика, едър мъж с плувнало в пот червендалесто лице. Той се движи насам-натам, обслужвайки клиентите.
— Няма свободни стаи — казва той, хвърляйки презрителен поглед към износените ти от пътуването дрехи. — Сламеник в общата стая струва една жълтица или две, ако искаш да е до огнището. — Той протяга месестата си ръка. — Парите в аванс, ако обичаш!
Нямаш друг избор, освен да му платиш, тъй като не знаеш колко време ще ти трябва, за да си осигуриш койка на някой кораб. Зачеркни парите от дневника си. Между впрочем край огнището има само един сламеник, така че при отбор с повече от един играч, трябва по някакъв начин да се реши кой ще го вземе.
Докато говориш със собственика, свещениците се надигат и излизат. Ако още не си го сторил, сега можеш да заприказваш търговците на бара; прескочи на 358. Иначе можеш да се поразходиш из града: придвижи се на 306.
516
Носещите носилката не се опитват да се бранят, когато връхлиташ при тях. Вместо това вдигат горящите сини свещи към лицата си, а ти пребледняваш, защото онова, което виждаш, прилича на най-лош кошмар. Мъртвешки студ сковава сърцето ти. За да преживееш този ужас, трябва да хвърлиш 1 зар + 1 и да получиш резултат, равен или по-малък от ранга ти.
Във всеки рунд ще убиваш по едно от тези създания (необходим е само един удар с оръжието ти, за да ги унищожиш), но във всеки рунд ще трябва отново да
повтаряш хвърлянето или да умреш от страх.
Ако убиеш всичките пет носачи, иди на 194. Ако избягаш обратно по пътя, по който си дошъл, прехвърли се на 547.
517
Минавайки между черните дънери на няколкото разпръснати дървета, слизаш в долината и прекосяваш снежните преспи, за да стигнеш височината, на която е разположено селото. Надвиснало над малко замръзнало езеро и поточе, то се състои от една — единствена голяма дървена къща с островърх сламен покрив, заобиколена от четири или пет малки каменни хижи, по всяка вероятност складови помещения.
Димът, който видя, се издига от отвор в покривана централната сграда. Насочваш се към нея, треперейки от внезапен порив на безмилостния вятър. Вътре излайва куче. Това предупреждава хората за твоето присъствие, така че е излишно да проявяваш по-нататъшна предпазливост. Протягаш ръка и почукваш на вратата.
Тя се отваря и към теб се насочва фенер. Не можеш да видиш човека, който го държи, заслепен от неочаквано облялата те светлина. Закриваш очи с ръка. Заедно с топлия въздух от задимената вътрешност на къщата се носят и разни благоухания: на задушена яхния, на варено месо и на картофен спирт. А също и воня на човешка и животинска пот.
— Какво искаш? — пита мъжът на вратата.
— На първо място, подслон — отговаряш. Когато очите ти свикват със светлината, различаваш подробностите на лицето на мъжа. Той е полуплешив, кривоглед човек, мършав като болен петел. Изглежда стар. В Уирд, където дълголетието е рядка и не много завидна съдба, това вероятно означава, че е около двадесет и пет годишен.
— Кой си ти? — пита той с подозрение. — Не си от Уирд, виждам това. — Млъква, след което, изглежда, взема решение. Отваря вратата и отстъпва назад — Заповядай, влез.
— И по-бързо! — отсича клекналият край огъня беззъб старец. — Вмъкне ли се студът вътре, ще излезе чак през пролетта! — Той се ухилва на остроумието си, после пак се обръща и се втренчва в горящия торф.
Къщата е пълна с хора и животни, главно прасета, пилета и кучета, макар че забелязваш и две мършави крави, притиснали се до стената в дъното. Навярно цялото село и всичкият му добитък се наблъскват през зимата в тази сграда.
Следвайки мъжа с фенера, си пробиваш път между тях към огнището. Месото, което си подушил при влизането си, се оказва пиле. Когато вижда, че го гледаш, една жена край огнището ти хвърля гневен поглед и трясва капака върху тенджерата.