534
Пробиваш си път навътре в сушата, вървейки на север по брега на непокрита със сняг долина. Далеч долу виждаш меките трепкащи светлини от някакво село. Струйка дим от огнищата се издига в студения нощен въздух, карайки очертанията на боровете от другата страна на долината да се мержелеят и трепкат. Стъпките гни неволно се насочват надолу към селото. Привлича те мисълта за топлина и удобство. Но после друга мисъл те кара да спреш на място. Дали селяните биха приели странник от чужда земя?
Ако слезеш към селото, прескочи на 517. Ако го от минеш, иди на 81.
535
(Магьосник) Фолтинът ти се надсмива, когато му подаваш петте жълтици.
— Твоята стиснатост ще ти струва скъпо — ухилва се той неприятно. — Както и да е… Сандъкът съдържа пет предмета, от които можеш да вземеш само един. Може би най-полезно ще ти бъде кълбото на огъня.
С тези думи фолтинът изчезва. Сега можеш или да отидеш до сандъка (331), или да се върнеш на 398 и да направиш друг избор.
536
Огъстъс вдига заплашително ръце, когато се насочваш към него. Очите му проблясват, докато в него се съсредоточава магическа енергия.
— Наистина си глупав да се изправяш срещу мен при дадените обстоятелства — извиква той. — Дори да успееш да ме убиеш тук, на хиляда метра височина в небето, как би могъл да слезеш долу?
Той ти се изсмива. Килимът се накланя, като че по негова прищявка, и ти едва не загубваш равновесие.
Ако Воин пожелае да действа, продължи на 378. Ако не, все пак нямаш друг избор, освен да го нападнеш; мини на 522.
537
Нощта е спокойна. Независимо от това, че снегът започва да пада по-силно и скоро украсява тесните прозорци с бели цветя, собственикът поддържа огнището горещо като пещ. Всеки играч си възстановява изгубени точки за издръжливост, равняващи се на половината от началното му равнище, като частите от цялото се закръглят. Ставаш на разсъмване, освежен от съня, и извикваш на собственика да ти донесе закуска.
Докато чакаш, в общата стая, накуцвайки, влиза стара жена и хвърля наръч дърва в огъня. Тя ги е внесла от двора и дървата са още покрити със слой ледени кристалчета, които съскат и пращят, докато се подпалват. Взрян в скачащите пламъци, почти виждаш в тях картини: първо на някаква усмихваща се жена с добри очи, после на мъж с бледо лице и злобен поглед.
— А, да — промърморва старицата, едва вдигайки поглед, докато минава покрай теб. — Някои виждат мечтите си в огъня. Други в леда…
Обръщаш се да отговориш, но собственикът пристига със закуската и отвлича вниманието ти. Закуската струва още една жълтица; играчи, които закусят, могат да си възвърнат още една точка издръжливост (разбира се, най-много до първоначалния брой точки). Собственикът сяда за малко до теб, пушейки натъпканата си с тахак лула. Когато му описваш каква е мисията ти и къде трябва да отидеш, той ти дава съвет:
— Отправи се на север по крайбрежните чукари. До здрачаване ще стигнеш до една бяла планина, която през лятото е ориентир за крайбрежието. Погледната под определен ъгъл, тя прилича на майка, хванала в ръце детето си, и ако тръгнеш в посоката, в която е отправен погледът й, т.е. на североизток, скоро ще се озовеш върху ледовете на океана. След дватри дни ще стигнеш до Уирд.
Премини на 496.
538
Впускаш се в атака. Щом се приближаваш, всяка от фигурите, без да бърза, вдига свещта си, осветявайки лицето под качулката… Това, което зърваш, е нещо неописуемо ужасно и смразява кръвта ти.
Качулатите фигури не правят опит да се бранят и един-единствен удар е достатъчен, за да свалиш всеки от тях. Но когато играч унищожава някой от носещите носилката, той или тя трябва да хвърли 2 зара + 1 и да получи сбор, равен или по-малък от ранга си. Неуспехът означава, че видът на тези същества буквално го е изплашил до смърт!
| Психически способности: 9 |
| Доспехи: клас 0 |
| Издръжливост: първи — 1, втори — 1, трети — 1, четвърти — 1, пети — 1 |
Ако ги убиеш всички, иди на 96. Ако избягаш, продължи на 152.
539
На горската поляна действа злонамерена магия. Дори сънищата ти са оживели и ти причиняват физически страдания. Разбираш, че не можеш да останеш нито миг повече на поляната. Събираш набързо багажа си и се отдалечаваш през хвърлящите мрак дървета, стараейки се да различиш тъмната пътека, под студената синя светлина, която идва отгоре. Обърни на 165.