Мълчах.
— Татко вече го използва и с прискърбие трябва да ти съобщя, че не успя да изпълни намеренията си.
— Какво? Откъде знаеш?
— Аз мога да виждам през Сенките, Коруин. Мислех, че нашата сестричка те е информирала по-подробно за тези неща. С малко умствено усилие, мога да надникна, където си пожелая. Естествено, бях загрижен как ще приключи тази история. Така че — гледах. Той е мъртъв, Коруин. Усилието беше твърде тежко за него. В един момент загуби контрол над силите, които управляваше и те го унищожиха, малко отвъд средата на Лабиринта.
— Лъжеш! — извиках аз и докоснах Рубина.
Бранд поклати глава.
— Признавам, че бих излъгал, за да постигна това, което искам, но в случая ти казвам истината. Татко е мъртъв. Видях го да пада. Тогава птицата ти донесе Рубина, както той бе повелил. Останахме във вселена без Лабиринт.
Не желаех да му повярвам. Ала не беше изключено татко да се е провалил. Аз имах уверенията на единствения специалист в тези работи, Дуоркин, колко е трудна задачата.
— Ако приемем за момента това, което твърдиш, какво следва после? — попитах.
— Всичко ще се разпадне — отвърна той. — Дори сега, Коруин, Хаоса се раздува, за да запълни вакуума, останал от Амбър. Възникна огромен вихър и той продължава да се разраства. Простира се все по-нашироко, унищожава световете Сенки по пътя си и няма да спре, докато не стигне до Царството на хаоса, което отново ще остане единствено да властва над този свят.
Усетих да ми се завива свят. Затова ли се бях борил, от „Гринуд“, през всичко останало, дотук, за да се стигне до този край? За да видя света лишен от смисъл, форма, съдържание, живот, когато нещата тъкмо бяха почнали да потръгват?
— Не! — произнесох. — Не може да стане така!
— Ще стане, освен ако… — тихо подхвърли Бранд.
— Освен ако какво?
— Освен ако се създаде нов Лабиринт, нов ред, който да запази тази форма на света.
— Имаш предвид да се язди обратно до онази бъркотия и да се направи опит за довършване на работата? Ти сам току-що каза, че Амбър вече не съществува.
— Така е. Разбира се, че нямам това предвид. Мястото е без значение. Където има Лабиринт, там е центърът. Аз мога да го създам и тук.
— Смяташ, че ще успееш да направиш нещо, оказало се непосилно и за татко?
— Длъжен съм да опитам. Аз съм единственият, който има достатъчно познания за това и разполага с необходимото време, преди да са пристигнали вълните на Хаоса. Слушай, признавам всичко, което Файона несъмнено ти е разказала за мен. Кроил съм заговори и съм ги изпълнявал. Сключвал съм сделки с враговете на Амбър. Проливал съм нашата кръв. Опитвал съм се да ти изгоря паметта. Но светът, който познаваме, сега се руши и аз също живея в него. Всичките ми планове — всичко! — ще бъде унищожено, ако не се вземат някакви мерки да се запази реда. Възможно е да съм бил измамен от господарите на Хаоса. С болка го казвам, но вече допускам да е било така. Ала все още не е късно да им попречим. Можем да издигнем новия бастион на реда право тук.
— Как?
— Необходими са ми Рубина… и твоята помощ. Тук ще бъде мястото на новия Амбър.
— Да предположим… само да предположим, че ти дам Рубина. Ще бъде ли новият Лабиринт същия като стария?
Бранд поклати глава.
— Това не е възможно. И Лабиринта, който татко възнамеряваше да създаде, щеше да се различава от онзи на Дуоркин. Никои двама писатели не биха написали един и същ разказ по еднакъв начин. Не могат да се избягнат индивидуалните различия в стила. Колкото и да се старая да изкопирам Лабиринта, моята версия ще бъде малко по-друга.
— А как изобщо би могъл да го направиш — попитах, — след като не си настроен докрай към Рубина? Необходим ти е Лабиринт, за да завършиш процеса на настройката, а — според теб, — Лабиринта е унищожен. Как си го представяш?
— Казах ти, че ще ми трябва твоята помощ — рече той. — Има и друг начин човек да се настрои към Рубина. Той изисква помощта на някой, който вече е настроен. Необходимо е ти да се проектираш още веднъж през Рубина и да ме вземеш със себе си — вътре и през първичния Лабиринт, намиращ се там.
— А после?
— Ами, щом приключим с изпитанието, вече ще бъда настроен докрай. Ти ми даваш Рубина, аз сътворявам нов Лабиринт и отново се захващаме на работа. Светът е спасен. Животът продължава.
— А какво ще стане с Хаоса?
— Новият Лабиринт ще бъде чист, без петно. Те няма да разполагат с път към Амбър.
— След като татко е мъртъв, кой ще управлява новия Амбър?
Бранд хитро се усмихна.
— Трябва да получа нещо за целия този труд, нали? Аз ще рискувам тук живота си, а опасността никак не е малка.
Усмихнах му се в отговор.