Съсредоточих волята си, започнах да изкривявам това обкръжение. Освободих се.
Не след дълго яздех сред суров планински пейзаж и малко по-късно стигнах до пещерата, която си бях пожелал.
Влязох вътре и се погрижих за Звездин. Хапнах и пийнах, колкото да залъжа глада си. Не запалих огън. Увих се в плаща си и в едно одеяло, което бях взел. Стиснах в дясната си ръка Грейсуондир. Легнах с лице към мрака отвъд входа на пещерата.
Направо ми се повдигаше. Знаех, че Бранд е лъжец, но въпреки това бях разтревожен.
Ала винаги много ме е бивало да заспивам. Затворих очи и бях готов.
V
Събуди ме усещането за нечие присъствие. Или може би шум и усещането за нечие присъствие. Както и да е, бях буден и бях сигурен, че не съм сам. Стиснах по-здраво Грейсуондир и отворих очи. Иначе, не помръднах.
През отвора на пещерата нахлуваше мека светлина, подобна на лунната. Съвсем до входа стоеше една фигура, вероятно човешка. Светлината падаше така, че не можех да преценя със сигурност дали фигурата е с лице към мен или гледа навън. Но в този момент тя направи крачка в моята посока.
Скочих на крака и насочих върха на меча си към гърдите й. Фигурата спря.
— Идвам с мир — произнесе на тари мъжки глас. — Подслоних се тук от бурята. Може ли да споделя пещерата ти?