Выбрать главу

Забавих темпо, промъкнах се още по-близо и надникнах иззад една скала.

Рандъм се намираше недалеч от мен, а Файона стоеше до него, както и лордовете Чантрис и Фелдейн. Всички, с изключение на Файона, държаха оръжия, готови да ги използват, но изобщо не помръдваха. Погледите им бяха втренчени към самия ръб — каменна тераса малко над тяхното равнище, на около петнайсет метра разстояние, — където започваше бездната.

Там стоеше Бранд и държеше пред себе си Дирдри. Тя беше без шлем, с разпиляна по раменете коса, а той държеше на гърлото й кинжал. И като че ли вече я бе порязал леко. Отново се скрих.

Чух как Рандъм тихо попита:

— Нищо повече ли не можеш да направиш, Фай?

— Мога да го държа там — отвърна тя — и от това разстояние да забавя усилията му да повлияе на времето. Но това е всичко. Той е настроен донякъде към Рубина, а аз не съм. Освен това има предимството и на близостта, виси му на гърдите. Всичко друго, което бих могла да опитам, ще предизвика противодействие.

Рандъм прехапа долната си устна.

— Хвърлете оръжията — извика Бранд. — Веднага или Дирдри е мъртва.

— Убий я и ще загубиш единственото, благодарение на което си още жив — каза Рандъм. — Направи го и аз ще ти покажа къде ще си сложа оръжието.

Бранд измърмори нещо под нос. После заяви:

— Добре. Тогава ще почна да я режа на части.

Рандъм се изплю.

— Хайде! Тя може да се регенерира не по-зле от всички нас. Измисли нещо по-добро или млъкни и се бий като мъж.

Бранд остана неподвижен. Реших, че е по-разумно да не разкривам присъствието си. Можеше да се отвори възможност да предприема нещо. Надзърнах още веднъж и мислено фотографирах терена, преди да се скрия отново. В далечината вляво имаше няколко едри камъка, но не се простираха на достатъчно голямо разстояние. Не виждах никакъв начин да се промъкна до него.

— Мисля, че се налага да поемем риска и да го нападнем — чух да шепне Рандъм. — Не виждам друга възможност. А вие?

Преди някой да успее да му отговори, се случи нещо странно. Дневната светлина взе да става по-ярка.

Огледах се на всички страни за източника на осветлението и накрая погледнах нагоре.

Облаците още бяха там и лудото небе изпълняваше фокусите си зад тях. Ала ярката светлина идваше откъм облаците. Те бяха по-бели и излъчваха сияние, като че ли скриваха някое слънце. Докато ги наблюдавах, светлината им заискри още по-ярко.

— Какво ли е намислил пък сега? — попита Чантрис.

— Според мен, нищо — отвърна Файона. — Не вярвам това да е негово дело.

— Чие е тогава?

И да е последвал отговор, не можах да го чуя.

Наблюдавах как облаците светят по-ярко. След това най-големите и най-блестящите започнаха да се смесват, като че ли някой ги разбъркваше. Сред тях взеха да се мяркат разни форми, да заемат местата си. Постепенно изникваха ясни очертания.

Под мен, на бойното поле, шумът от битката полека затихна. Самата буря като че ли заглъхна, докато явлението се разрастваше. Нещо съвсем определено се оформяше в яркото пространство над главите ни — очертанията на огромно лице.

— Не знам, наистина — чух Файона да казва в отговор на някакъв въпрос.

Още преди да е приело окончателната си форма, аз разбрах, че в небето е лицето на баща ми. Хубав номер беше това. И нямах представа какво цели с него.

Лицето се размърда, като че ли оглеждаше всички ни. Изражението му беше напрегнато и доста загрижено. Стана още по-светло. Устните се раздвижиха.

Когато гласът му стигна до мен, той беше на нормално разговорно ниво, а не ечеше оглушително, както бях очаквал.

— Изпращам ви това послание — заговори татко, — преди да се заема с възстановяването на Лабиринта. По времето, когато ще го получите, аз вече или ще съм успял, или ще съм се провалил. То ще предшества вълната Хаос, предизвикана от моя опит. Имам причини да вярвам, че тези усилия ще са фатални за мен.

Очите му сякаш се плъзнаха по бойното поле.

— Радвайте се или тъгувайте, според случая — продължи той, — защото това е или началото, или краят. По Коруин ще ви изпратя Рубина на справедливостта, веднага щом свърша с него. Натоварил съм Коруин със задачата да го донесе на бойното поле. Всичките ви усилия там може да се окажат напразни, ако не успеете да отклоните вълната Хаос. Но с помощта на Рубина, на това място, би трябвало Коруин да успее да ви предпази, докато вълната отмине.

Чух Бранд да се смее. Вече звучеше съвсем като луд.

— С моята смърт — продължи гласът, — ще възникне проблемът за наследяването на короната. Аз имах желания в тази насока, но сега виждам, че са били напразни. Така че не ми остава нищо друго, освен да оставя избора на рога на Еднорога.