— Файона още ли е при първичния Лабиринт? — попита Рандъм.
— Последното, което чух, е — отвърнах му аз, — че се е разположила на лагер там. Разбирам какво имаш предвид…
Измъкнах картата на Фай.
— За да установим връзка оттам се оказа, че един човек не е достатъчен — напомни Рандъм.
— Прав си. Ела да ми помогнеш.
Той се изправи и застана до мен. Бенедикт и Жерар също се приближиха.
— Това, което правите, е съвсем излишно — запротестира Дара.
Без да й обръщам внимание, аз се съсредоточих над деликатните черти на червенокосата ми сестра. След секунди, установихме контакт.
— Файона — заговорих, като видях по обкръжението й, че все още се намира в центъра на всичко, — татко там ли е?
— Да — отвърна тя с непроницаема усмивка. — Вътре е, при Дуоркин.
— Слушай, проблемът е неотложен. Не знам дали си виждала Дара, но тя е тук…
— Знам коя е, но никога не сме се срещали.
— Е, та тя твърди, че по нея татко изпраща до Бенедикт заповед за нападение. Носи пръстена-печат като гаранция, но татко досега не е споменавал за това. На теб известно ли ти е нещо?
— Не — поклати глава Файона. — Ние само си разменихме поздрави, когато преди малко той се появи тук, заедно с Дуоркин, за да огледат Лабиринта. Но в мен възникнаха някои подозрения и всичко това ги потвърждава.
— Подозрения ли? Какво имаш предвид?
— Мисля, че татко смята да се опита да поправи Лабиринта. Той носеше Рубина, а дочух и някои от нещата, които каза на Дуоркин. Ако се заеме с това, в Царството на хаоса ще научат още в мига на започването му. И ще се опитат да го спрат. Явно иска да нападне първи, за да са заети с отбраната. Само че…
— Какво?
— Това ще го убие, Коруин. Сигурна съм. Независимо дали ще успее или не, самият процес ще го унищожи.
— Трудно ми е да повярвам.
— Че един крал може да умре за кралството си?
— Че татко би го направил.
— Тогава или той се е променил, или ти никога не си го познавал. Но аз действително вярвам, че възнамерява да се опита.
— А защо ни изпраща последните си нареждания по човек, на който знае, че нямаме доверие?
— За да покаже, че иска да й вярвате, предполагам, след като потвърди всичко.
— Начинът ми се вижда доста заобиколен, но съм съгласен, че не бива да действаме без неговото потвърждение. Би ли могла да го получиш за нас?
— Ще се опитам. Ще ви се обадя веднага, след като говоря с него.
Тя прекъсна връзката.
Обърнах се към Дара, която бе чула само нашата страна на разговора.
— Знаеш ли какво възнамерява да направи татко точно в този момент?
— Нещо, свързано с черния път — вдигна рамене тя. — Той подхвърляше намеци в този смисъл. Но какво или как, не каза.
Дръпнах се встрани. Събрах картите си и ги пъхнах в кутийката им. Не ми харесваше този обрат на събитията. Целият ден бе започнал лошо и нещата продължаваха да се влошават. А едва бе минало обяд. Поклатих глава. Когато разговарях с него, Дуоркин ми бе описал какви ще са резултатите от всеки опит да бъде поправен Лабиринта и те ми бяха прозвучали доста ужасяващо. Да предположим, че татко направеше опит, не успееше и загинеше при това? Къде щяхме да се окажем тогава? Точно, където се намирахме и сега, само че без водач в навечерието на битката… и с отново повдигнатия проблем за наследяването на трона. Умовете ни ще бъдат заети с всички онези противни помисли, докато напредваме към бойното поле, и всеки от нас отново ще започне личната си подготовка за борба с всички останали, оправим ли се веднъж с настоящия външен враг. Трябваше да има и някакъв друг начин да се реши проблема. По-добре татко да е жив и на трона, отколкото подновяване на интригите за наследството.
— Какво чакаме? — попита Дара. — Потвърждение ли?
— Да — отговорих.
Рандъм взе да крачи напред-назад. Бенедикт седна и заоглежда превръзката на ръката си. Жерар се облегна върху полицата на камината. Аз стоях и мислех. И точно тогава ме осени една идея. Веднага я отблъснах, но тя пак се върна. Не ми допадаше, но нищо не можеше да се направи. Трябваше да действам бързо, обаче, преди да съм убедил себе си, че може да има и друга гледна точка. Не. Щях да се придържам към тази. Дяволите да я вземат!
Долових усещане за контакт. Зачаках. След секунди, пред мен пак беше Файона. Тя се намираше сред позната обстановка, която възприех едва след няколко мига: всекидневната на Дуоркин от другата страна на тежката врата в края на пещерата. И татко, и Дуоркин бяха с нея. Татко се бе отказал от маскировката си като Ганелон и отново бе възприел истинския си образ. Видях, че носи Рубина.