В главата ми беше каша. Фъстъчето ми вече не беше фъстъче — формулираше нещата точно, макар и по детски. Отчаяно се мъчех да се сетя как се казваше това учение, дето бог бил във всичко, и да съобразя има ли как тук и сега да е така. И възможно ли е такова нещо насън, и колко насън е нашето.
(и защо ли тук често мислим сходно с Ели, сещаме се едновременно за едно и също? защото я сънувам, и всъщност тя е моя представа? или нещо друго?)
След това се сетих, че и наяве последните дни са различни. И изведнъж страшно ми се прииска да се събудя моментално, да тичам и да вдигна Професора посреднощ, да го питам луд ли съм, или не, и какво става с мен…
Подтиснах импулса. Успокой се, Викторе. Нищо на света не може да те накара да навредиш на детето. А пък за полудяването, и кой ще я издържа — нали в оня свят напоследък работата ти спори даже повече от преди? Успокой се, иначе наистина ще полудееш.
— Ели, донеси мъничко вода от кладенеца да го полеем. Като расте сега тук, мама по някакъв начин ще може да го вижда по цял ден, и да му се радва.
— Аха! — Очите на Ели блеснаха. — Ей сега!…
Тъкмо привършвахме с двора, когато стрина Стана отново ни повика на вечеря. Откъснах две големи зелки, просто за да не идем с празни ръце — домакинята ми благодари сърдечно, и към вечерята се прибави салата от прясно зеле. И обещание на следващия ден да има зелева гозба за обяд.
Ели ядеше лакомо като всеки друг път тук. Струваше ли ми се, че бузките й вече не са така хлътнали, както преди седмица? И дали ще напълнее и оттатък?
Тя помоли за още сок. Каната беше празна, и стрина Стана моментално скочи да донесе. Лицето й направо грееше от щастие. Хвърлих поглед към Миле — и той гледаше Ели с блажен израз, сякаш мед му капеше на сърцето.
— Вашите деца сигурно са големи вече? — реших се да подпитам.
Лицето на Миле внезапно помръкна и хлътна. Само за миг, но сякаш над него премина сянка. Направи се, че не е чул въпроса ми. След минута стрина Стана влезе отново с пълна кана боровинков сок, и веселото настроение се върна.
— Къде има покриви за поправяне? — попитах, когато вечерята свърши.
— Най-зле е май при Караяновците, по-надолу по улицата. Гаро е със златни ръце, ако е за обуща, но за покриви не го бива. Утре ще ходя рано на ливадите отвъд Лакътя, да накося трева, ала питай дядо Радко, той ще ти ги покаже. Ако се върна по-рано, и аз ще дойда да помагам. После сигурно ще е наред стрина Евтимия, тя е сама жена с две деца, после Мишо Хаджииванов… Има работа колкото щеш.
— Е, аз си намерих какво да правя. А ти? — подкачих после Ели, докато се мушвахме между чергите.
— И аз! — заяви тя гордо. — Питах стрина Стана, докато й помагах да реже зелето. Ще се сетиш ли?
— Не мога. Дай ми някаква сламка.
— Работа като за умен човек е.
— Пак не мога. Прекалено е умно за мен.
Ели прихна в тъмното.
— Ще паса патките. И гъските. Нямало кой да ги изкарва сутрин, и да ги прибира вечер.
— А дали си достатъчно умна? Какво ще кажат учителките утре?
— Ще видиш!
На следващия ден Ели донесе нова шестица, този път по български. И по физическо се представила отлично — играла с другите на топка, както си била с количката, и учителката я дала за пример.
— И й благодарих пред всички, че ме пуска да играя заедно с другите — заяви гордо Ели. — Целият клас ръкопляска, а тя май даже се смути. Но най-голямата ми изненада за тебе е тук! — Тя измъкна лист хартия за рисуване, и ми го подаде. — Позна ли го?
На гърба на листа учителят по рисуване беше написал дълга похвала с три удивителни. Но повече ме впечатли рисунката — синьо вирче с патици, тръстики около него, и надвесена огромна зелена върба с гнездо с две щъркелчета. По детски наивна и простичка рисунка, но невероятно слънчева. Докато я гледах, отново потъвах в усещането от съня — че Ася е до мен, наднича над рамото ми към картинката и се усмихва на Ели. И болката от загубата отново отстъпваше място на щастието от спомена.
— Страхотна художничка си, моето момиче! Разбира се, че го познах. — Кимнах й усмихнато. — Хайде сега да обядваме. Има торта за десерт!
Докато обядвахме, я поглеждах крадешком. Наистина бузките й не бяха вече така хлътнали — и нищо чудно, лапаше като в съня ни. След тортата посегна да си избърше устата с покривката, видя че я гледам, изчерви се и си взе салфетка. След това заяви:
— Страхотно е! Почти като при стрина Стана!
Вече почвах да не се стряскам.
— Имаш ли много уроци за утре?
— Имам контролно по английски. И нови уроци по математика и български. — Ели пооклюма. — Май ще има доста учене.