— Разбирам, момиченце. Но не бива тол…
— Как така не бива?! — подскочи и го прекъсна Ели. — Откъде-накъде?
Горун въздъхна.
— Ако можеше толкова лесно, светът би спрял. Нашето напускане от света е цената на живота на децата ни — техния истински, единствен и техен си живот. А и на нашия собствен. На това докато го живеем той да е нов, интересен, струващ си… С една дума, живот.
— Когато напускането е навреме — поправих го мрачно аз.
— Кой би могъл да каже кога всъщност е навреме?… Така че не бива да можем така лесно да срещаме отишлите си.
— Нали тук е само сън? — възмути се Ели. — Защо да не може да я срещаме колкото си искаме?
Погледнах Горун, и ме обзе странно усещане. Може би заради приликата с усмихнатото лице на вратата у нас, но имах чувството, че съм го виждал и преди, че го познавам отнякъде. Но не можех да се сетя откъде.
— Защото после се събуждате, и носите срещата в себе си — отвърна той. — И живеете с мъртвите вместо с живите. Не може, без да…
— Не ме интересува! — кресна Ели, без да го остави да довърши. В очите й напираха сълзи. — Ако никога няма да срещнем мама, за какво тогава да идваме тук? Защо ни е?
Тя откъсна със замах сребърната верижка от шията си и с всичка сила цапардоса медальона в плочника. Чу се изпукване, и по каменните плочи се пръснаха парченца от кристала.
Лицето на Горун помръкна. Всички мълчахме известно време, после той тихо каза:
— Без него няма да можеш да се върнеш повече тук.
— Не ми и трябва! — отряза тя. — Щом мама я няма тук, и аз няма защо да бъда.
Горун ме погледна.
— И аз мисля така — подкрепих Ели, неочаквано дори за себе си. — Дойдохме тук, за да открием Ася. Ако не можем, тук е просто сладка лъжа, която не ни е нужна.
— Ако бяхте останали достатъчно, може би щяхте да я откриете — каза тихо магьосникът.
— Така ли? — Дори не се опитвах да скрия иронията.
— Повечето си тръгват оттук, когато открият тези, които търсят.
— Когато ги открият, или когато ги забравят? — заядох се аз открито.
— Някои, когато ги забравят. Но повечето когато ги открият. По един или друг начин, в някаква степен — погледна ме в очите той.
— Нали не бива? — върнах погледа аз.
— Да направите така, че да бива, зависи от вас. Опитах се да ви го кажа, но…
Спогледахме се с Ели. След това тя тръсна глава:
— Ако има как, ще можем да я открием и сега. Ако не, значи я няма. Толкова.
Кимнах утвърдително и посочих с поглед парченцата от кристала.
Горун обхвана глава с ръце и се замисли. Дълго време единственият звук наоколо беше бръмченето на редките пчели, после и то заглъхна. Сумракът бавно премина в тъмнина, но той не помръдваше. Накрая вдигна поглед:
— Мога да се опитам да ви срещна.
Спогледахме се с Ели невярващо. Вдигнах очи към Горун, срещнах погледа му, и усетих как ме полазва хлад. Не ни утешава. Наистина го има предвид.
— Повечето хора, когато прекарат тук достатъчно време, стават готови за такава среща. Някои по-рано, други по-късно — продължи замислено магьосникът. — И ако са наистина готови, получават каквото им е нужно. За вас е още много рано, ще е насилване на нещата, но мисля, че има шанс.
— Наистина ли? — подскочи Ели.
— Наистина. Напоследък хората стават готови по-бързо, пък и вие… Понеже обаче още не сте, дали ще я намерите, и колко и как, ще зависи от вас. От вас… и от нея.
— Ще я намерим! — заяви Ели категорично.
Както само децата умеят да вярват, помислих си в първия миг. След това увереността на Ели ме зарази, и усещането за Ася някъде съвсем наблизо ми даде сила_._ Колкото и абсурдно да звучеше казаното, не изпитвах нито капка колебание. Ако зависи от Ася, ще я намерим със сигурност.
— Ще ми трябва обаче към денонощие, за да се подготвя — продължи Горун. — А вие ще си тръгнете оттук тази нощ, и няма как да се върнете повече.
— Ами! Татко как идваше тук с мен, като само аз имах кристала?
— Идваше, защото ти беше тук. Без теб няма да може да дойде.
Ели се запъна за миг. След това ме погледна.
— Значи няма да си тръгнем тази нощ. Ще останем будни до утре.
— Не зная дали ще можем, момичето ми — обадих се аз. — Зазвънят ли телефони от издателството и от училището ти, ще ни събудят. Или ако някой почука, и се уплаши да не ни е станало нещо.
— Тогава само аз ще остана будна тук. Ти се върни, за да пазиш там през деня да не ме събудят. И вечерта пак ела. Нали така може?
Магьосникът кимна.
— И няма да спиш цял ден… тоест, цяла нощ? — Нещо в мен се възмущаваше от идеята да се нарушава така режимът на детето.
Ели помълча малко. След това тихо каза: