Тя продължаваше да спи. Устисках още два-три часа, и малко преди осем не издържах. Съблякох се бързо и се пъхнах в леглото. Дълго време обаче сънят не искаше да идва.
И да е разрешено, това лечение може би ще струва страшно много пари. Всъщност, с пълна сигурност. Ще мога ли да намеря някак такива суми?
Ще бъде ли разрешено тук? Ще има ли специалисти, които да могат да направят тази… операция? Ще можем ли да се доредим, ако чакащите са много?
И дали операцията ще стане сполучлива? Или пак в инвалидната количка? А и успешна да е, колко? Патерици? Бастун? Нормално ходене?…
Почти подскочих, когато отворих очи оттатък. Облякох се в движение, спрях единствено на кладенеца, колкото да извадя набързо ведро студена вода и да плисна две шепи на очите си. Сигурно не един и двама от жителите на селцето са се учудили защо тичам като луд.
Не ми пука.
Пейките пред къщата на магьосника бяха празни. Докато обаче още съобразявах, вратата на къщата се отвори, и на нея се показа Ели. Изглеждаше уморена, бузките й бяха хлътнали и под очите имаше тъмни петна. Като ме видя обаче, прихна:
— Татко, ако се видиш само какъв си рошав! И си си закопчал ризата накриво!
— Няма страшно, ей сега ще се оправя. Ти как си?
— Добре. Чичо Горун ми свари чай, да ме държи бодра, и изкарах някак. По едно време направо очите ми залепваха, чак се изпотих от усилие, но успях да се удържа да не заспя! И вече се разсъних. А при теб какво става?
Шумът от счупения кран. Горещината от парата. Сигурно и други шумове. Възхищавам ти се, Ели. Истински.
А да й кажа ли, че ще може би има лечение за гръбнака й? Че няма цял живот да е парализирана?
Още е рано. Нека не обещавам неща, които не са сигурни. Каквото ще стане, ще стане.
— Всичко е наред, момичето ми.
— И аз съм готов — чу се отвътре гласът на Горун. — Идвайте.
Влязох след Ели. Горун стоеше на другия край на коридора. Направи ни знак да се приближим и влезе през вратата в дъното.
Коридорът се оказа доста по-дълъг, отколкото предполагах по вида на къщичката. Имаше по три-четири врати от всяка страна. Първата отляво беше отворена, и докато минавах, мярнах на дългата дървена маса вътре чайник и дървена чаша. Сигурно Ели беше изкарала нощта тук.
Зад последната врата имаше голямо помещение, може би десет на петнайсет крачки. Горун ни чакаше в средата, до него имаше два дървени стола. А наоколо по пода бяха наредени няколко дузини делви, обърнати с дъната нагоре и поставени върху по две дървени трупчета, така че отворът отдолу да е свободен. Имаше всякакви размери — от минатюрни до две по-високи от Ели. Създаваха особено усещане — определено не страшно, но странно и тайнствено. Като че ли всеки момент ще стане нещо необичайно.
(примерно ще срещнеш някой, който не е между живите)
— Елате и седнете — каза Горун. — Само внимавайте да не съборите делвите.
Сядайки, неволно вдигнах глава. Таван нямаше, виждаха се направо керемидите. Между хоризонталните греди, които крепяха гредореда над нас, на около два ръста височина, тук-там имаше поставени пръти. По тях бяха окачени най-различни котлета, дамаджани, вързани с върви гърнета и какви ли не още съдове. Гледах ги няколко мига, преди да забележа, че всеки съд висеше точно над обърната делва на пода.
— Мисля, че нагласих достатъчно — каза тихо Горун и притвори вратата. Сега забелязах, че изглежда уморен, сякаш не е спал дни наред. — Отпуснете се, затворете очи и слушайте мелодията.
Мелодия? Единственият звук наоколо беше гласът му. И трескавото бухтене на сърцето ми. Отпуснах се на стола, но не зная защо, не затворих очи.
Горун не ми обърна внимание. Взе от пода кожен мях за вода и старовремско джезве за кафе, покатери се по облегнатата зад вратата стълба до най-близката хоризонтална греда, и тръгна внимателно по нея. Някъде по средата спря, гребна с джезвето от меха и изля водата в окачено на един от прътите кладенчово ведро. Изгледа ведрото изотгоре и отново потопи джезвето в меха.
Внезапно в стаята отекна ясен звук — все едно някой чукна по някоя от делвите. Стреснах се и завъртях очи. Звукът идваше откъм делвата точно под ведрото.
Горун изля второ джезве във ведрото. Докато се чудех какво става, звукът прокънтя отново. Този път забелязах как над делвата хвръкнаха ситни пръски. Ведрото беше пробито, и водата капеше от него върху дъното на делвата.
Горун вече беше почти на другия край на стаята, върху една странична греда. Изчака точно подходящия момент и изля джезве вода в неголяма кратунка. След миг делвата под нея също пропя, с по-тънък и ясен тон от първата.