— Нека яде детето, че сега расте! — защити я Миле. — Хем е и похвала за домакинята — изгледа той усмихнато жена си.
— Благодаря ви за обяда — сетих се чак когато привършихме. — Мога ли да ви помогна с нещо?
Миле се поколеба за момент. Отначало като че ли искаше да премълчи, но забеляза, че го гледам настойчиво, и се реши:
— Керемидите са се разместили, и покривът тече при дъжд. Май има пукнат прът. Хвърлил съм слама на тавана, да попива, но пак капе. А съм вече на години, ще ми е трудно да се покатеря. Пък и млад да бях, тежичък съм — не знам ще ме издържи ли. Смееш ли да ми помогнеш?
Кимнах без колебание. Не че не разбирах от редене на керемиди колкото…
(колкото от доене на крави?)
Не беше никак трудно да се прехвърля от дървената стълба на Миле на четирискатния полегат покрив. Ориентирах се къде минават гредите, и гледах да стъпвам точно върху тях. Един от прътите под керемидите беше пропукан и провиснал, и те се бяха разместили; две бяха пропаднали вътре, върху натрупаната над таванския гредоред слама. Внимателно го освободих и отковах. Миле ми подаде отдолу нов, прав като стрела и опушен срещу дървояди, сигурно приготвен не от вчера. Заковах го, и с малко съобразяване и един-два неуспешни опита вмъкнах обратно на мястото им извадените керемиди. Дори подмених една пукната с нова.
Вече мръкваше, когато слязох от покрива. Миле отказа да ни пусне да си тръгнем, докато не вечеряхме, и се чудеше как да ми благодари; даде ни голямо парче пита на изпроводяк. Ели също получи куп хвалби от Стана за помощта при плевенето на градината; ръчичките й бяха изподраскани, но погледът искреше, и сякаш се повдигаше на пръсти, докато ходеше.
В къщата беше тъмно, но нещо в мен знаеше, че до вратата има оставени огниво, прахан и светилниче. Ели се зае да оправи леглото на мъждивата му светлина, аз запалих свещ и на светлината й издоих набързо кравата, разбърках в млякото малко сирище и го сложих в глинена делва, увита във вълна да държи топло, да се подсирва. Когато се върнах в стаята, Ели вече се беше мушнала под завивките.
— Страхотно е тук, нали, татко? — заяви тя, докато духвах светилничето.
— Наистина — потвърдих от сърце.
— Искам и утре пак да го сънувам! А ти?
Отново се стреснах за миг, след това пак се овладях. Какво пречи да сънувам Ели да каже всичко на света?
— Разбира се, фъстъче. Лека нощ!
Събуди ме звънът на будилника. Отворих очи и тромаво се завъртях в леглото. Време беше да приготвям закуската за Ели и да я вдигам за училище.
Докато купеният вчера сладкиш се притопляше във фурната, й помагах да се прехвърли на количката, измие и облече. Изненадах се колко бодра и весела е — обикновено сутрин беше кисела като лимонче. Току-виж наистина и тя е била там, подметнах си и се усмихнах наум. Де да имаше как.
— Какво става, Ели? Нещо хубаво ли си сънувала? — опитах се да се пошегувам, докато я изкарвах от асансьора.
Ели така се фръцна с количката, че едва не мина през крака ми:
— Татко, защо се правиш на две и половина?
И бързо затъркаля по тротоара надолу, към училището.
Прибрах се и седнах замислено пред компютъра.
Бях сънувал чудесен сън, и се чувствах бодър и весел като никога от катастрофата насам. Сън, в който бяхме някъде заедно с Ели.
И сега тя също беше бодра и весела. И се докачаше на тема сън.
Възможно ли е наистина да е сънувала същото?
Глупости. Такива неща стават само по книгите.
И все пак? Бях чел как на спящи дават да помиришат парфюм, и те сънуват, че са в магазин за цветя. Как им пускат да слушат шум от влакове, и те сънуват, че са на гара. И се изненадват, че са сънували едно и също. И как като им пускат силни шумове и миризми, не се отразяват върху съня им, а се отразяват слабите. Парадоксална фаза на съня, или нещо подобно.
В края на краищата, Ели можеше да е сънувала нещо пак весело и приятно, но съвсем друго. Можеше дори да е сънувала мен, както аз нея. Не е казано, че е било точно селската къща и вкусния боб на стрина Стана, нали? И мен да редя керемидите?
А и защо да не сме сънували сходни сънища, ако сме чували насън едно и също? Примерно някой съсед, забравил телевизора на някой пасторален канал? Или на постановка за живота на село? Или чирикане на канарче, дочуто през тънките панели, или скърцане, което го наподобява? Пълно е с какви ли не звуци в този многоетажен кафез, който наричаме дом.
(господи, колко малко общо има той с истински дом!)