— Татко всичко умее! — гордо заяви Ели. — И в къщи също!
— Един път татко си имаш! — кимна Миле. — Какво ще правиш днес, Викторе?
— Още не знам — признах си, засрамен от похвалите.
— Ще можеш ли тогава да помогнеш на дядо Радко? И неговият покрив тече, още по-зле от моя, а той съвсем няма да може да го пренареди сам.
— Разбира се. — В края на краищата, какво друго имах да върша?
— Той е през две къщи надолу. Ела, ще ви запозная.
Дядо Радко се оказа дребен старец с раздърпана бяла брада, бели вежди и избелели от възрастта очи. Погледът му беше едновременно хитър и добродушен.
— Вече повече от месец тече, и става все по-лошо — оплака се той, докато внасяхме стълбата на Миле през нисичката, разкривена порта. — Все размествам мебелите, ама вече не остана къде да ги слагам. Ако продължава, гредите ще започнат да гният.
— Не вярвам да продължи — увери го Миле. — Викторе, можеш ли да хвърлиш едно око какво е горе?
Откъм предната страна на мъничката бяла къщурка покривът изглеждаше добре, но откъм задната, близо до билото, зееше голяма дупка. Два от прътите се бяха счупили, и керемидите бяха пропаднали.
— Лоша работа — поклати глава Миле. — Нищо, ще измислим нещо. Генко от Долната улица има хубави керемиди, аз пък имам достатъчно пръти. Майсторлъкът — от Виктор, и тази вечер дядо Радко ще спи на сухо!
— Не знам дали ще е на сухо — заяви Ели, която току-що беше излязла отвътре. — Чергите са за пране до една, и дрехите също. Татко, тук… надали има пералня?
— Горе на потока има валявица — разпери ръце дядо Радко. — Ще закарам дрешеното с каручката, а на връщане ще мина през Генко за керемидите…
Още рано следобеда покривът беше готов. За да не хабя останалото от деня, подмених две прогнили греди на сайванта и постегнах оградата на прасето. Дядо Радко подскачаше около мен от радост:
— Брей, какъв майстор се намери! Викторе, златни ти ръце, златно ти сърце! Кравичката ти няма ли нужда от сено, да ти докарам две-три каручки с магарето? Пък и някой чувал плява за кокошките сигурно няма да ти е в повече.
— Ама, дядо Радко…
— Без ама! Жив съм, дорде мога да се отплащам! И няма да ми натежи. Погледни сайванта, всичката тая плява какво ще я правя? И две магарета не могат я изяде, ще изгние. И сено съм струпал три големи купи на ливадите долу. Покрив здрав си нямах, вече и него имам! Какво повече ми трябва?…
Докато заспивах под дебелото меко халище, се замечтах. Ех, да можеше Ели наистина да сънува същото, да сънуваме заедно!… А дали като се събудя оттатък ще бъда също така приятно изморен? Ако да, от какво — нали само сънувам? Ако не, кога ще съм почивал…
Когато будилникът звънна, се чувствах отлично отпочинал. Обикновено се излежавам по четири-пет минути, но този път се надигнах веднага. Обръснах се набързо и влязох да събудя Ели.
— Сега разбираш ли, татко, защо не ти го обясних тук? — попита тя, докато се прехвърляше на количката.
— Кое?
— Това за кристала.
Сърцето ми прескочи.
— Нямаше да повярваш, като го гледаш какъв е тук. Сега видя ли? А защо страните му там непрекъснато показват най-различни неща? Татко?… Татко?!
Викторе, стегни се!!!
— Извинявай, Ели, аз такова, бях се замислил за момент…
— Аха. Май не си повярвал съвсем, а?
— Амиии… и аз не знам — признах си.
— Не е честно! Да му се радваш можеш, а да вярваш не можеш!
Успокой детето. Каквото и да става, не тормози Ели с проблема.
— Добре де, ще му повярвам. Пък той като работи, какво значение има дали вярвам или не? — опитах да се пошегувам.
— Обидно е!… А, и защо не си ми казвал преди колко хубаво редиш покриви?
Безсмислено е да отричаш. Наистина сънувате заедно. Приеми го някак, поне за да не плашиш Ели. После ще се чудиш как и защо.
— Ами, не знаех, докато не го видях. Може насън да съм по-голям майстор, отколкото наяве… Хайде да ядем, че ще закъснеем за училище.
Докато слагах масата, за пръв път забелязах какви красиви цветя има нарисувани по чиниите. И как столът ми има нужда от постягане.
Между залците Ели ми разказа как помагала на стопанката на валявицата за чергите на дядо Радко. Помечтахме си минутка как тази нощ ще разглеждаме селото, и я изпратих.
Всъщност, има ли значение как и защо точно става това? По-важно е друго — дали е полезно за Ели. Няма ли да я откъсне от реалния свят, да я затвори в свят на мечтите и на сънищата? И мен също?
Май не. Реалният свят напоследък й се услаждаше доста повече отпреди. А и на мен, да си призная. Вече не се чувствах така затворен и унил.