— Трима са достатъчно — каза Нъли. — Ще трябва да се движим бързо и скришно. Няма да пътуваме по пътища; ще бъде много важно да не ни видят.
— Старият римски път води право на запад — обади се абатът. — Ще се движим на юг от него.
— Сигурни ли сте, че не се нуждаете от добре въоръжени мъже? — попита дядото. — Ще съберем най-надеждните.
— Те няма да са така всеотдайни — каза Харкорт. — Ще се изплашат и могат да извършат много глупости.
— Във всеки случай ще гледаме да избягваме боя — намеси се Нъли. — Изобщо ще избягваме всякакви срещи. Ще се движим леко и бързо, ще носим само храна. Вероятно ще стигнем много скоро.
— А като стигнете? — попита дядото на Харкорт.
— Няма да се бавим — отговори Харкорт. — Или ще можем да влезем, или няма да можем, но няма да се бавим.
— До довечера Раул ще ви начертае карта — каза дядото. — Ако ще вървите, не трябва да се бавите. След ден два ще се разчуе и по един или друг начин слухът ще мине и отвъд реката. Вие ще трябва да я прекосите преди Злото да научи, че сте тръгнали.
— Което означава, — че не можем да използуваме моста, тъй като някой ще ни види — заключи абатът. — Новината бързо ще се разнесе, а ако можем да се измъкнем, без да ни видят, никой няма да знае къде точно сме отишли.
— Мелничарят има лодка — каза Харкорт — и дори в най-тъмните нощи се движи по реката като в собствения си двор. Може да ни извози надолу по течението и да ни прекара на другия бряг.
— Това е добра идея — каза дядо му. — Джийн е човек, на когото може да се вярва. Той ще държи устата си затворена. Чарлз, защо не отидеш при него да уредиш този въпрос?
— Според мен трябва да тръгнем още тази нощ — каза Нъли. — Колкото по-дълго чакаме…
— Правилно — одобри идеята дядото. — Заминавате тази нощ.
ГЛАВА 8
Мелничарят Джийн и Йоланда седяха на пейката пред колибата. Йоланда играеше с едно котенце, а мелничарят сплиташе въже. Като видяха Харкорт, и двамата станаха да го посрещнат. Той слезе от коня, завърза го за едно дърво и отиде при тях. Мелничарят докосна перчема си и каза:
— Добре дошъл, милорд. Как е вуйчо ти тази сутрин?
— Вуйчо ми е добре. Заприлича на себе си. Дошъл съм да моля за една услуга.
— Каквато и да е услугата, ще я имаш.
— Трябва да се пази в тайна — каза Харкорт. — Не трябва да се говори за нея.
— Милорд — каза Джийн, — можеш да ми повериш и живота си.
— Много е възможно и дотам да се стигне. Дори и най малкият слух… Йоланда, това се отнася и за теб.
— Отнася се за всички ни — каза Джийн. — За мен, за Йоланда и за жена ми. Можеш да ни се довериш.
— Да — отговори Харкорт. — Вярвам, че мога да ви се доверя.
— За какво се отнася, милорд?
— Трябва да отида в Пустата земя — аз и още двама други. Никой не трябва да разбере, че отиваме там. Не можем да минем по моста. Някой ще ни види и ще се разчуе.
— Мога да ви откарам с лодката надолу по реката и да ви прехвърля на другия бряг — каза Джийн. — След като се стъмни, посред нощ. Познавам реката и…
— Точно за това искам да помоля — каза Харкорт. — И пред никого да не споменавате. Трябва да се върнеш преди зори, за да не те видят.
— Щом ще отиваш в Пустата земя — обади се Йоланда, — аз ще дойда с теб.
Харкорт се обърна и я погледна учудено.
— Йоланда! — извика Джийн.
— Лодката е моя — каза тя. — Джийн ми я подари. Аз я използвам повече от него. Той почти не я използува. Затова ми я подари. И освен това аз съм била в Пустата земя. Вие имате нужда от някой, който я познава.
— Знам, че ходиш в Пустата земя — каза Харкорт. — Или по-точно говори се, че ходиш. Много пъти съм се питал защо го правиш. Не можех да повярвам. Джийн, как можеш да я пускаш?
— Милорд — заоправдава се Джийн, — нищо не мога да направя. Нищо не може да я спре. Тя не ни казва нищо. А ние се страхуваме да не я изгубим, ако и забраним. Страхуваме се и от слухове.
— Няма чак толкова слухове — каза Харкорт. — На мен ми го казаха на ухо. Но ти, Йоланда, знаеш, че мога да взема лодката и без твоето разрешение.
— Знам — отвърна тя хладно. — Но тогава не можеш да си сигурен, че това семейство ще пази тайната ти.
Джийн пристъпи към нея с вдигната ръка, почервенял от гняв.
— Не! — извика строго Харкорт. — Недей! Защо искаш да дойдеш, Йоланда?