— Ти повдигни приятеля си, а аз ще му налея малко в устата.
Абатът мърмореше нещо и изглежда, не знаеше къде се намира, но хвана ръката на Харкорт и я стисна здраво. Противеше се, но старицата все пак успя да му налее малко от отварата в устата — по-голямата част се разля по брадата му.
— Е, това трябва е достатъчно — каза Нан. — Успях да вкарам малко в корема му. По-късно отново ще опитаме. На сутринта ще се чувства по-добре.
Двамата с Харкорт се върнаха при другите пред огнището. Нъли беше сложил още дърва и сега те буйно горяха. Йоланда безуспешно се опитваше да завърже разговор с трола, който седеше свит срещу нея и дърпаше края на въжето, завързано за врата му.
— Разказа ми историята си — каза старата Нан. — Много е тъжна. Вие знаете, че тролите могат да живеят само под мостове. Не знам защо е така; струва ми се смешно. Но е истина, че мостовете са единственото подходящо място за тях. Това бедно същество имало един малък мост, много лошо построен, може би в началото да са били просто трупи, сложени като временен мост над някое дере. В дерето течало съвсем малко поточе и понякога през горещите летни дни съвсем пресъхвало. Мостът му не приличал на големите, солидни мостове, построени над буйни реки, които никога не пресъхват. Нашият трол се чувствал много потиснат от това и възприемал много болезнено лошото отношение на другите троли. Когато го срещали, те се отнасяли с пренебрежение към него, защото мостът му бил мизерен. А може и само да си е въобразявал, че се отнасят така — това също не е изключено. Стараел се да поддържа моста си в добро състояние; дори се опитал да направи някои подобрения. Както виждате, опитвал се да направи от него дом, с който да се гордее. Но това очевидно е било невъзможно. А подозирам, че и в строителните работи е с две леви ръце. Не е много умен, нали ме разбирате. Тролите изобщо не са умни, но този е под средното ниво. Много под нормата. Така че каквото и да правел или си мислел, че прави, мостът все повече се рушал. С всяка изминала година все повече провисвал, а гредите се свличали по рушащите се брегове на дерето. Дънерите, върху които бил построен, започнали да гният, защото дори и дъбът след време изгнива. Неотдавна паднал силен дъжд и по дерето потекъл порой, който отнесъл моста. Нашият приятел, който се е свил отсреща, останал без мост — сиреч без дом. Ако беше човек, щеше да знае какво да прави. Щеше да отсече няколко дъба — ако може да си намери брадва, да завлече дънерите, да ги постави над дерето, да сложи върху тях други трупи и да си има мост, който ще издържи няколко столетия. Но традицията на тролите не им позволява да постъпват така. Недопустимо е един трол сам да си построи жилище. Те смятат това — как да го нарека? — за много неморално. Един трол не трябва да строи собствения си мост; той трябва да живее под мост, построен от други. И така нашият приятел останал без дом под небето. Какво можел да направи? Можел да разчита на милосърдието на другите от своята раса. Точно това и направил. Отишъл при други мостове, всичките много по-големи от онзи, който изгубил, и казал на живеещите там: „Моля ви, пуснете ме да вляза. Позволете ми да живея с вас, макар и само ден-два. Дайте ми възможност да помисля какво мога да направя. Искам единствено малко отдих, малко време за обмисляне и планиране, малко време да се съвзема, да възстановя нараненото си самочувствие.“ А те му се присмивали и дюдюкали. Не се смилили над него, не проявили милосърдие. Държали се така, сякаш не е от тяхната раса. Затова сте го намерили на дървото до Пророкуващия кладенец с въже на врата. Затова е скочил, бедният глупак, с много дълго въже. О, да, аз знам кои сте вие. От четири дни се носят слухове за вас. Когато почукахте на вратата ми, не знаех кои сте, но сега вече знам. Още щом влязохте в колибата, всичко ми стана ясно. Вие сте онези, които са убили дракона с въже на врата.
— Не съм забелязал да има въже — каза Нъли.
— Чарлз, ти видя ли на врата на онзи дракон да има въже?
— Не съм сигурен — отговори Харкорт, — но ми се струва, че имаше.
— Някои ме наричат вещица — каза старата Нан, — но аз не съм вещица. В мен няма нищо свръхестествено, макар че проявявам интерес към магиите. Поназнайвам от уменията на знахарите и лекувам като използвам свойствата на корени и кори, листа и плодове. Не знам никакви магии и не лекувам с магии, макар че напявам някои много стари думи — казвам си, че човек трябва да направи всичко, което може, макар и нещо от това, което прави, да е пълна глупост. Затова бая, въпреки че според мен това не спомага за лечението и е измислено само да впечатлява невежите.