Навън стана съвсем тъмно и вятърът премина във вихър. Нахлуваше в колибата през пролуките в стените, но топлината от огнището прогонваше студа. Дърветата пред колибата стенеха под напора на бурята. Когато вятърът постихваше, се чуваше далечен вой на вълци.
— Преди няколко дни на около една левга оттук имаше бой — каза Нан. — Една римска кохорта беше изклана от силите на Злото. Как могат четирима души въпреки това да бродят из тази страна? За мен това е върхът на безразсъдството.
— Не е по-голямо от безразсъдството да живееш тук — каза Харкорт.
— О, аз съм в относителна безопасност — отговори старицата. — Всички знаят, че не мога да сторя никому нищо лошо. А и моите умения да лекувам са им от полза. Ако не съм тук, кой ще ги лекува? Защото, както добре знаеш, измежду злите сили няма доктори. Ако изобщо използуват нещо, за да помогнат на ранените или болните, това е само магията. А магията без задълбочено разбиране обикновено е безполезна. От време на време те идват при мен и аз ги зашивам и ги кърпя, превързвам ги и им правя промивки, и върша всичко, което ми се струва необходимо. Но не, не си правете погрешни изводи. Не съм им приятел. Те не ме обичат и почти не ме уважават, но понякога съм им нужна. Само поради тази причина съм все още жива. След битката, за която споменах, дойдоха доста пациенти. Една фея с разкъсано крило. Опитах се да го зашия и донякъде успях. След като го оправих тя можеше да лети, макар и малко накриво. А после дойде един огър — най-грозният звяр, с отрязана опашка. Носеше я в ръката си убеден, че мога да му я присадя. Видях голям зор, докато му обясня, че това е невъзможно, и той си отиде недоволен с опашката в ръце. Изглежда, мислеше, че мога да използвам магическа сила, за да му присадя опашката. Опитах се да му обясня, че магията не се разбира правилно освен в нейните най-отвратителни аспекти. Мисля, че не ми повярва, защото много мърмори и ме заплашва. Но аз знам, че заплахите му са празна работа, и никак не се стреснах. Макар че онова, което му казах, бе съвсем вярно. В магията може да има много истина и онзи, който я разбере, несъмнено може да създаде достатъчно надеждни методи за нейното използуване. Но магията недостатъчно е изследвана научно. Всъщност никой не се е опитал да я разбере. За повечето хора, дори за повечето от онези, които я упражняват, тя е просто ритуал. Тя, разбира се, и сега помага в някои случаи, но само в случаите, при които по метода на пробите и грешките хората са намерили точните процедури и са ги предали на поколенията през вековете. Тези процедури са напипани практически; те помагат, макар че никой не знае как. А ако искаме да развием пълните възможности на магията, трябва да знаем как действа. Вече години наред работя върху това и съм тук, за да не ми пречи никой. Ако съм в света на хората и те разберат с какво се занимавам, което, разбира се, непременно ще стане, пред вратата ми ще има опашка от хора — едни, които търсят помощ, други, които желаят да споделят свои идеи, за да ми помогнат, трети — възмутени от онова, което върша. Това ще ме разстройва и ще забавя изследванията ми, а на мен ми е необходимо всичкото време, с което разполагам, за да се опитам да създам някакво начало, което някой да продължи след мен. Виждате ли онези ръкописи на масата…
— Да — отговори Нъли, — видях ги. И се чудех какво представляват.
— Това е колекция от най-лесните за възприемане магии за лечение, които съм овладяла. Някои, разбира се, не струват — или част от тях не струва. Но изненадващо много са трудове на предани мъже и някои жени, изследвали научно магията през столетията. Надявам се, че като ги проуча, ще създам едно добро, солидно начало за разбиране на магията, за намиране на някои основни принципи, които могат да помогнат за нейното ефективно използуване.
— Сега какво правиш? — попита Харкорт. — Искам да кажа имаш ли успех?
— Имам известен успех — отговори тя. — Мисля, че започвам да разбирам някои принципи. Не се заблуждавам, че ще доживея да видя тази работа завършена, но ще постигна нещо, над което други да работят след моята смърт.
Нъли се изправи. Тролът остана свит на пода срещу огнището.
— Погледни този глупак — каза старата Нан. — Дори когато говоря за него, когато разказвам неговата история, той не произнася нито дума. През живота си не съм виждала такъв мухльо като него. От някакъв тъмен ъгъл на колибата папагалът изкрещя:
— Мухльо! Мухльо! Проклет мухльо!
Никой не му обърна внимание. Клекналият трол си играеше с въжето. Нъли прекоси стаята, взе няколко ръкописа, върна се на мястото си, клекна и започна внимателно да ги развива, за да разбере какво представляват. Изведнъж вдигна изненадано глава и възкликна: