— Това тук са трудове на някои от най-големите умове от миналото. Не познавам трудовете, но познавам авторите. Как ги събра?
— С упорит труд и в продължение на много години — отговори Нан. — Чрез обширна кореспонденция с приятели. Много, много години. Когато събрах всичко, което можах да си набавя, дойдох тук и станах отшелник в тази страна, където можех да се скрия, където нямаше кой да ми пречи, където можех да работя на спокойствие. Вече много години седя на тази маса, чета ръкописите, вземам си бележки и ги осмислям. Излизам в гората, за да мисля, разхождам се и си говоря, споря със самата себе си, опитвайки се да достигна до мислите на древните учени, да оценя казаното от тях, да го приема. И макар че не приемам, а отхвърлям по-голямата част от онова, което са казали, опитвам се да го осмисля и да отвея плявата на суеверието. Злите сили ме шпионират — сигурна съм, че ме шпионират. И като виждат как се разхождам из гората и си говоря, сигурно мислят, че съм полудяла. Може би това е спомогнало да се спася от тяхната ярост, защото със скапаните си умове смятат, че лудостта е свещена. — Старицата се засмя. — Но само аз говоря. Прекалено много съм отдадена на себе си. Кажете нещо за вас. След като приятелят ви се оправи, ще продължите ли?
— Ние търсим една древна катедрала — каза Харкорт. — Намира се някъде на запад, но не знаем къде точно. Не знаем дори името и. Не знаем почти нищо за нея, освен, че е там.
— Тръгнали сме — побърза да обясни Нъли — да се поклоним на това свято място.
— О — възкликна старицата, — трябва да е мястото, където ходя да събирам билки.
— Да не искаш да кажеш, че мястото ти е познато? — попита Йоланда.
— Да, мисля, че го познавам. Това е единствената катедрала, за която знам, единствената достатъчно голяма и достатъчно величествена постройка, за да се назове с такова име. Макар да не знаех, че е катедрала. Сега вече знам. Беше ми известно само, че е отдавна изоставено място за християнско богослужение. Там има кръстове и паметници, и едно старо гробище…
— Очевидно често ходиш там — каза Нъли. — Сигурно знаеш пътя?
— Не ходя често. Само когато запасите ми намалеят или през някои сезони от годината, когато търсените от мен неща могат по-лесно да се съберат там. Намирам доста неща в гробището и в една градина — мисля, че някога е била разкошна, но сега е занемарена, обрасла с храсти и къпинак. В нея все още има някои билки, останали от старо време. Нан стана, взе от огнището съда с отварата и каза: — Време е да дадем на абата още една доза от лекарството.
Нъли повдигна абата от сламеника, така че тя да може му даде лъжица от отварата.
— Май вече не е толкова топъл — рече Нъли. — И се е запотил.
Нан коленичи и опипа с ръка бузите и челото на абата.
— Прав си. Треската е пресечена. — Тя разгърна овчите кожи, с които беше увит, и прегледа раните по краката. — Възпалението на раните е попреминало и са почнали да хващат коричка. Много хубава коричка. Мехлемът, който си използвал, изглежда много добър.
— Този мехлем има дълга история — отвърна Нъли. Научил съм го от моя народ. Произходът му се губи далеч в миналото.
— Моята отвара, разбира се, също помогна — каза старицата, — но съм склонна да смятам, че лечебната сила е дошла главно от мехлема. Има ли в него магия?
— Не, госпожо, няма магия. Само смес от съставки, някои от които трудно се намират, и педантично приготовление.
— Нека спи — каза Нан. — Това е добре, защото има нужда от сън, за да възстанови силите си. На сутринта ще бъде като нов, макар че раните ще продължат да го болят. Би ли го повдигнал малко по-високо… Нан сипа отварата в устата на абата, той се закашля, събуди се за момент и после отново заспа. Нъли се върна при огъня и каза на Харкорт:
— Според Нан много се е възстановил и на сутринта ще бъде като нов.
— Много бързо възстановяване — каза Харкорт. — Много по-бързо, отколкото се надявах. — Абатът е як като кон.
— Ние ти се натрапихме — каза Харкорт на Нан — и се страхувам, че сме застрашили твоята безопасност. Ще имаш ли нещо против, ако си тръгнем подир няколко часа? Например на разсъмване? Ако по пътя абатът има нужда от помощ, двамата с Нъли ще му помогнем.
— Няма нужда да си тръгвате — отвърна Нан.
— Но ако Злото научи, че си ни дала подслон…
— Мислех си — отвърна старицата, — че мога да дойда с вас. Точно сега в градината на катедралата мога да намеря много от необходимите ми билки.
— Искаш да кажеш, че ще ни покажеш пътя?
— Вие и без мен ще го намерите. Не е трудно да се намери. Но да, ако тръгна с вас, ще мога да ви покажа пътя. Така ще ви бъде по-леко.