От силите на Злото нямаше и следа. „Възможно ли е — чудеше се Харкорт — най-сетне да сме се отървали от тях?“ Не му се вярваше и той непрекъснато се озърташе, но през целия ден не видя нищо.
Абатът се чувстваше изненадващо добре. Харкорт и Нъли се грижеха много за него и често спираха, за да може той да си почине.
— Знам защо го правите — зъбеше им се той. — Глезите ме, но искам да ви кажа, че не е необходимо. — Протестите му обаче не отиваха по-далеч. Харкорт предполагаше, че тайно той им е благодарен за тези почивки.
Спряха да нощуват в една горичка край малко поточе. Нан и Нъли се заеха да приготвят вечерята. Харкорт се изкачи на близкия хълм и седна под един дъб, за да наблюдава. Чу зад себе си стъпки, обърна се и видя Йоланда.
— Изглеждаш неспокоен, милорд — каза тя. — През целия ден нещо те тревожи. Мога ли да ти помогна?
Той поклати глава.
— Днес всичко върви много добре — само това ме безпокои.
— Безпокои те сполуката?
— През тази земя си проправяхме път с бой — е, не с бой, но с бягство. Бягахме от една опасност и налитахме на друга. Винаги с чувството, че сме преследвани. А днес пътуването ни прилича на приятна разходка.
— Ти си изпълнен с тревоги — каза тя. — Не искаш да се разделиш с никоя от тях. Носиш ги тайно в себе си. Не искаш да ги споделиш. Довери ми се и ще ти олекне.
— Една тревога достатъчна ли е, за да престанеш да ми додяваш? — попита Харкорт и се засмя.
Тя кимна.
— Добре тогава — рече той. — Само една. — Мислеше си за онова, което го глождеше, което беше заровил Дълбоко в съзнанието си и до този момент не му беше позволил да излезе оттам. — Спомняш ли си — започна той — нощта, която прекарахме в мочурището върху скалите? Двамата с Нъли се изкачихме чак на върха.
— Да, спомням си. Беше глупаво. Рискувахте живота си. Изкачването по камъните е опасно.
— И когато слязохме — продължи Харкорт, — Нъли ти съобщи, че горе сме намерили скелет на разпънат на кедров кръст огър. Вие с абата слушахте и не обърнахте ни най-малко внимание, сякаш в това нямаше нищо необикновено. Приехте го като поредната случка по пътя ни. Нъли, изглежда, също мислеше, че не е толкова важно.
— Не е. Наистина не е от голямо значение.
— Но нима не разбираш, че огърът е умрял на кръста?
— Спомням си, че ти седеше намръщен, докато Нъли разказваше за това.
— Тогава може би греша.
— Не, може би не грешиш. Може би аз не разбирам. Обясни ми. Какво те тревожи? Надявам се, че не е съчувствие към огъра. Ти не изпитваш съчувствие към тях. Баща ми разказа как от стената на замъка си стрелял срещу тях, как си ги проклинал и си ги убивал.
— Не става дума за огъра — каза Харкорт, — макар че сигурно е умрял в ужасни мъки. Трябва да е умрял от жажда. Приковали са го и са го оставили, и той е изсъхнал като отронен лист.
— Щом като не е огърът, тогава какво е?
— Кръстът! — извика Харкорт.
— Кръстът? — Нашият Спасител е умрял на кръст.
— И какво от това? Оттогава насам и други са умрели на кръст.
— Кръстът е свят — викна Харкорт. — Ние се молим пред него. Носим го на вратовете си. Окачваме го на броеници. Той е свещен инструмент на смъртта. Много лошо, че други, както каза, също са умрели на него. Но един огър? Една зла сила да умре на кръст!
Тя го прегърна през раменете и го притисна към себе си.
— И ти страдаш за това, без да кажеш на никого от нас!
— На кого да го кажа?
— Но сега го каза на мен.
— Да — съгласи се той. — Казах ти го.
Тя свали ръката си и промълви:
— Извинявай. Исках да те успокоя.
Той се обърна към нея, погали я и я целуна.
— Да, успокои ме. Аз наистина имах нужда от това. Може би съм глупак, че се тревожа толкова…
— Не си глупак — отвърна тя. — В теб има неподозирана нежност и всички трябва да те обичат заради нея.
— Ти трябва да разбереш, че си единствената, на която можех да го кажа.
Зачуди се защо ли го казва. Не беше вярно. Би могъл да го сподели с абата. Нямаше нищо, което не би му казал. И въпреки това не го бе казал на абата.
— Има нещо, за което трябва да говоря с теб — каза тя. — Нан ме наблюдава. Следи ме много внимателно. Опита се да ме разпита. Предпазливо, разбира се, без да прилича на разпит. Но в приказките и имаше въпроси.
— Надявам се, че нищо не си и казала.
— Нищо. Ти самият нищо не ми казваш. Но от онова, което приказвате, вие тримата помежду си, от случайни забележки, се досещам.
— Не съм се опитвал да го крия от теб — отвърна Харкорт. — Само мислех…