— Тук са — каза Нъли. — Не са си отишли. Чакат ни.
— Няма скоро да се откажат — допълни Харкорт. — Знаят, че сме като затворени в кошара.
— Можем да останем, докато се откажат да чакат — предложи Нъли. — Все някой ден ще им омръзне.
— Някой ден — отбеляза Харкорт — ще останем без храна. Запасите ни са доста оскъдни и освен това сега имаме три гърла повече.
— В потока има риба — каза Нъли. — А може да има и дивеч. Видях зайци. От време на време може да мине и по някоя сърна.
— Въпреки това ще дойде ден, когато ще трябва да излезем оттук.
— Можем да обсъдим въпроса. Сигурно ще намерим начин да се измъкнем.
— Не съм сигурен, че разбирам какво става — каза Харкорт. — Амбулантният търговец ни даде да разберем, че това място е омагьосано, защото светецът, който се опитал да изгони Злото, бил погребан тук. Можеш ли да допуснеш, че самият акт на погребение може да създаде магия?
— Не съм запознат с магиите, както може би са запознати много други, но ми се струва, че погребението не може да създаде такава силна магия, каквато, изглежда, е тази.
— Тогава тя трябва да е дело на няколко магьосници или на един, много могъщ, който е създал система за вечна защита на смъртното тяло на нашия светец.
— В тази страна — каза Нъли — някога е имало много магьосници — някои с добри, други с лоши намерения. Може би те са обединили силите си, за да отдадат почит на онзи, който е бил най-велик от всички тях.
— Искаш да кажеш, че светецът може да е бил магьосник?
— Не, съвсем не искам да кажа това. Той може наистина да е много свят човек. Но понякога ми се струва, че няма голяма разлика между светец и магьосник.
— Йоланда сподели нещо, което ми се струва странно. Тя каза, че амбулантният търговец е много малко известен магьосник, но че имал много голяма сила. Тоест бил принуден да се прави на слаб магьосник, за да не привлича внимание.
— Не ми изглежда такъв.
— А може би това е част от неговата маскировка?
— Може и така да е — съгласи се Нъли.
Докато седеше в осветения от огъня кръг, Харкорт си спомни, че при обиколката им в долината имаше нещо неземно. Това не бе реално място. То беше откъснато от реалността. Там, отвъд завесата на мъглата, чакаше Злото. Там бе истинският живот. Тук Злото стоеше на почетно разстояние и ходеха по килим от листа, който не шумолеше под краката им. Тук, пред огъня, част от нереалността беше намалена. Самият огън правеше мястото по-реално.
— Според мен има два проблема — може би не проблеми, а по-скоро един проблем и един въпрос — чу се гласът на Деций. — Проблемът е: как да излезем оттук? Въпросът: защо изобщо сме тук и къде искаме да отидем?
— Ако искаме да бъдем честни, Чарлз, може би сега е времето да им кажем — обади се абатът. — Йоланда със сигурност вече се е досетила, но нито Нан, нито Деций…
— Прав си — съгласи се Харкорт. — Защо не им кажеш?
Знаеше, че вече няма причина, поради която да продължават да пазят тайната си. Може би Йоланда трябваше да знае още от самото начало. Сега, когато всички бяха хванати в капан от Злото, Нан, Деций, а може би дори и амбулантният търговец трябваше да знаят за рискованата им мисия. Абатът се настани удобно и започна:
— Това е дълга история. Ще почна от самото начало, за да разберете по-добре…
„Точно в неговия стил — помисли Харкорт. — Да започне от самото начало, да опише грижливо всички предпоставки, да не пропусне нищо. Ако аз трябваше да я разкажа, не бих постъпил така. Но може би абатът я разказва по-добре.“
Всички слушаха внимателно разказа на абата — без да шават, без да задават въпроси. Разказът продължи невероятно дълго, защото абатът не пропусна нищо, а разказа всичко с най-големи подробности.
— Ето как стоят работите — завърши абатът. — Всичко ви разказах.
За момент слушателите продължиха да мълчат, после Деций каза:
— Разбирам, че вие не знаете къде точно се намира вилата — мястото, където се надявате да намерите призмата и може би Елоиз.
— Знаем само, че е на запад оттук, може би не много далеч — отговори абатът. — Сигурно сме близко до нея.
— Това е същината на проблема — каза Харкорт. — Не може да е далеч оттук, но не знаем точно къде е. — Той се обърна към амбулантния търговец. — Какво ще кажеш ти? Може би знаеш? В твоята пещера ти ни каза много малко, всъщност нищо, което не знаехме…
— Не мога да ви помогна — отговори търговецът. — Но тук може би има други, които могат да помогнат.
— Други? Намекваш за Нан?
— Аз не знам. — Нан скочи. — Чувала съм за призмата, но това, което разказа тази вечер абатът, е съвсем ново за мен. Нямам представа…