— Марджори. Марджори, Марджори, Марджори… Не влагаше чувство. Просто произнасяше името. Отново и отново. От тъмнината изпълзя нещо бяло.
— Хайде — каза Йоланда. — Остави я на мен. Скърби за дъщеря си. Избута го с лакти, прегърна Нан и започна да я утешава.
Очите на Харкорт вече свикнаха с тъмнината. Наоколо се движеха сенки — другите от групата.
— Орк! — изкрещя папагалът почти до ухото му.
— Удуши тая проклета птица! — изръмжа амбулантният търговец. — Удуши я, извий и врата, ако няма друг начин да я накараш да замълчи.
— По-скоро бих удушил теб — озъби се абатът — В каква ужасна каша ни забърка?
Харкорт се огледа и различи дървета и между тях нещо, което разпозна — приведена, тромава фигура. Гагоил!
„Значи още са с нас — помисли той. — С нас и вече на пост. Но какво ли е станало с другия член от групата ни — трола с примка на шията?“ Последния път, когато го видя, тролът бягаше далеч от тях, далеч от битката. От друга страна, имаше достатъчно основания да бяга. Беше член на групата и ако попаднеше в ръцете на силите на Злото, животът му бе обречен. Ако ли пък е знаел за убежището отвъд хълма, значи е знаел, че омагьосаната земя е забранена за него, че не може да се надява да влезе в нея.
Тези мисли повдигнаха въпроса знаели ли са силите на Злото за това убежище? Сигурно са знаели, А ако са знаели, защо не им бяха попречили да стигнат до него? „Отговорът — каза си той — е в техния брой. Групата, която ни нападна на хълма, е трябвало да ни задържи. Но нещо не е станало както трябва.“ Явно нарушавайки заповедта да ги задържат, силите на Злото са ги нападнали, вместо да лежат и да чакат пристигането на подкреплението. Тази малка група се е надявала да спечели слава, сама да ги хване, вместо да чака да се съберат всички. Най-вероятно младоци, които са искали да се прославят. Но тяхната тактика се беше провалила.
— Елате насам — прошепна с дрезгав глас амбулантният търговец. — Елате по-близко, но се движете колкото се може по-тихо. Имам да ви кажа нещо важно. Не мога да говоря високо.
Нан престана да ридае. Йоланда все още стоеше до нея. Абатът, който беше близо до Харкорт, се отмести — най-вероятно тръгна към амбулантния търговец. Харкорт докосна ръката на Йоланда.
— Хайде, елате и двете. Амбулантният търговец иска да ни каже нещо. Всички се събраха около него в тъмното.
— Пазете тишина — каза той — и слушайте внимателно! Не ме прекъсвайте! Ако искате да питате нещо, говорете тихо!
Нъли, застанал отдясно на Харкорт, изсумтя възмутено.
— Силите на Злото са все още тук — каза амбулантният търговец. — Може би са много близко. Ние сме в околностите на търсената от вас вила, макар че не мога да ви кажа точно къде.
— Силите на Злото пазят вилата — каза абатът. — Това знаем. Може би са много. Направили са капани и засади и трябва да бъдем предпазливи.
— Нямам намерение от предпазливост да кисна тук — каза Нъли. — Предлагам да не чакаме до сутринта, та да видим силите на Злото над главите си.
— Откъде си сигурен, че сме близо до вилата? — попита римлянинът.
— Нашите приятели в убежището знаеха къде искаме да отидем — обясни амбулантният търговец. — От тях нищо не може да се скрие. Преди да действат, те са надзърнали дълбоко в душите ни.
— Но защо ще искат да…
— Вие търсите призмата, нали? — каза амбулантният търговец. — В онази свята земя лежи един, който е много загрижен тя да бъде намерена, и други почти толкова загрижени. Вие сте първите и единствените, които от много столетия насам са се отдали на такова свято дело, с изключение може би на вуйчото на Харкорт, Тогава защо да не ви помогнат?
— За мен тази помощ е разбираема — каза абатът.
„Амбулантният търговец говори за светеца — помисли Харкорт, — но казаното не е истина, защото нали душата му е извадена. В земята са погребани само тленните останки.“ Той се намръщи, опитвайки се да проумее загадката, неспособен да стигне до същината. Може би амбулантният търговец имаше предвид и погребаните там магьосници, макар че защо магьосниците трябваше да са толкова загрижени? Освен, ако не бяха действали заедно със светеца, който не е бил достатъчно силен, за да изхвърли Злото от света, и е потърсил помощ от магьосниците. А може и никога да не бе имало такъв светец и цялата легенда да е плод на фантазията на разказвачите, и да няма никаква душа, затворена в призма, и голямото им рисковано пътуване да е чиста глупост.