— Надявам се — отговори Харкорт.
Йоланда дотича при него.
— Милорд, толкова се безпокоях. Трябваше да ме пуснеш да дойда с теб.
— Как е положението тук? — попита той.
— Както преди. Римлянинът и амбулантният търговец са на пост. Кълнат се, че нищо не са видели.
— Не могат и да видят. Нищо не се вижда, докато човек не се доближи. Той и подаде камата. Йоланда я взе и я пъхна в ножницата на колана си.
— Не се наложи да я използвам. Не е нащърбена, нито пък е кална.
— Днес ще трябва да ядем студена храна — каза тя. — Не мога да наклада огън.
— Чудно ми е как не са ни забелязали — рече Харкорт.
— Може и да са ни забелязали, но изчакват да видят какво ще направим.
— Но ние не знаем какво да правим. По целия път дотук се чудех какво ще предприемем, след като намерим вилата. Казвах си, че като я намерим, ще разберем. Ще обсъдим и ще решим…
— Тук сме само от няколко часа.
— Вярно е — съгласи се той и отиде при Нан, която стоеше на същото място, на което я беше оставил, когато тръгна на разузнаване. Коланът и мечът лежаха в скута и.
— Ти харесваш тази девойка, — каза тя.
— Дъщеря е на един приятел.
— На един мелничар, твой васал.
— Той и целият му род от много години са ни васали. Но. Нан… или трябва да те наричам Маргарет?
— Някога бях лейди Маргарет. Вече не съм. Ще си остана Нан. Идеше ми да убия този ваш амбулантен търговец. Какво му влиза в работата!
— Магьосниците имат дълги носове.
— Да, знам. Трябваше да го очаквам.
Абатът дотича до входа на пещерата и съобщи:
— Пристига Нъли.
Нан подаде колана с меча на Харкорт.
— Отново всички сме заедно — каза Йоланда.
— Добре ли е? — попита Харкорт.
— Не видях да му има нещо — отговори абатът. — Но ти ми каза, че си зърнал долу сили на Злото.
Харкорт кимна.
— Нещо да показва, че са ни открили?
— Нищо, доколкото можах да видя.
— Защото всичко изглежда спокойно — каза абатът. — Дори прекалено спокойно. Всички наблюдавахме. Деций и гагоилите също. Не открихме нищо.
Иззад един голям дъб се показа Нъли и тръгна по склона право към пещерата. Папагалът кацнал на рамото на абата, изкрещя.
— Не можеш ли да накараш тази птица да пази тишина? — попита Харкорт.
— Невъзможно е. Тя е устато същество. Може пък да е гладна.
— Ще и дам хляб — каза Йоланда. — Дано млъкне.
— Е, поне докато яде — отбеляза Харкорт.
Нъли влезе в пещерата, седна тежко до Нан, погледна Харкорт и каза:
— Радвам се, че си се върнал.
— Току-що се върнах.
— Долу са и са добре скрити — съобщи Нъли.
— Ти видя ли ги?
— Да.
— Няма начин да си пробием път през охраната — продължи Нъли. — Нито да се промъкнем покрай нея. Не можах да обиколя около цялата стена. Нямах време. Но подозирам, че пазят навсякъде.
— Тролът казва, че цялата стена е охранявана.
— Откъде знае?
— Разузнал е. Нощес. Беше долу с мен. Може да се каже, че ми спаси живота. Там имаше една яма и…
— Това не ми харесва — каза абатът. — Защо този трол е толкова услужлив?
— Има нужда от мост — отговори Нан.
— О, стига с тоя мост! — възкликна абатът.
— Къде е римлянинът? — попита Нъли.
— На пост заедно с гагоилите — отвърна абатът. — Наблюдават.
— Трябва да е тук — каза Нъли. — Дойде време да планираме следващия си ход. Той трябва да си каже думата.
— Римлянинът не се чувства член на групата — каза Харкорт. — Смята, че само ни придружава.
— Това е смешно — възрази Нъли. — Римлянинът ни помогна. Той също е от групата. Честно си заслужи хляба.
— Като военен съветник няма много да ни помогне — каза абатът. — Той воюва по друг начин. В редица, лице в лице. Така е обучаван. Нашите сили са малко за такава тактика.
— Но има военен усет — каза Харкорт. — Настоявал е трибунът да е по-предпазлив. Ако той беше командвал кохортата, щяха да излязат от Пустата земя невредими и ние нямаше да имаме тези проблеми. Знам, че не можем да атакуваме фронтално, но не можем и да се оттеглим. Цялата Пуста земя сигурно е пълна със сили на Злото, които ни търсят.
— Приказките за оттегляне не ми харесват — каза Нъли. — Защо тогава дойдохме чак дотук.
— Трябва да има нещо. Ако можем да го измислим, ще успеем и да го направим — рече абатът.
— Рано или късно силите на Злото ще ни надушат — възрази Нъли. — Дори мисля, че няма да е много късно. Не трябва да ги подценяваме. Няма нищо по-лошо от това да се подценява врагът. Силите на Злото са умни. Ако не бяха умни, отдавна да са изтребени.
— Ако тръгнем право на юг — каза абатът, — може би ще успеем да стигнем реката. Ще я преминем и ще сме извън Пустата земя.