— Жив е — каза тя. — И според мен е добре. Само е много изтощен. Изразходвал е всичките си сили да призове мълниите.
— Ще донеса одеяла — каза Йоланда. — Да го завием.
Харкорт се обърна да огледа склона. Абатът се движеше тежко нагоре с папагала на рамо. До него накуцваше Нъли. На гърдите му аленееше кърваво петно. Гай го беше прихванал през кръста. Харкорт забърза към тях. Нъли му махна да спре.
— Много е досаден този свещеник — изхриптя Нъли. — мисли си, че имам нужда от помощ. Разрешавам му да ме поддържа само защото така се чувства добър.
— Лошо е разкъсан — каза абатът. — Трябва да го превържем, за да спрем кръвта. Но мисля, че ще се оправи.
— Трябва да се оправя, защото ни чака още работа — отвърна Нъли. — Силите на Злото отново се събират. — погледна към амбулантния търговец и попита: — Какво му е? Припадък от изтощение?
— Той призова мълниите — отговори Нан.
— Значи такава била работата — каза Нъли. — Пък аз се чудех какво става. Не бях виждал толкова внезапна буря. Чисто небе и в следващия миг — гръмотевична буря.
Харкорт свали ризата си и започна да я къса на ленти.
— Имаш ли още от онзи мехлем? — попита той.
— Мисля, че е останало малко. Но трябва добре да се втрие. Иначе не помага.
— Ще го втрия силно. Особено на раните.
— По-добре е да побързате — рече Нъли. — Вече тръгват нагоре и аз трябва да бъда добре превързан, за да мога да въртя брадвата.
Харкорт направи една-две стъпки напред и огледа склона. Изглежда, силите на Злото се строяваха наново, но щеше да мине известно време, преди да тръгнат в атака.
Йоланда излезе от пещерата с няколко одеяла. След нея се появи и абатът с мехлема.
Харкорт коленичи до Нъли и обърса кръвта от гърдите му. Лоша работа. Раните бяха повече и по-дълбоки, отколкото мислеше.
— По-бързо — каза Нъли. — Няма какво да ме бършеш. И без мехлем. Слагай превръзките и ги стегни здраво.
— Прав е — каза Харкорт на абата. — Не можем да го намажем преди да е спряла кръвта. Просто трябва да го превържем. С мехлема ще го намажем по-късно.
— Няма да има по-късно — рече мрачно абатът.
— В такъв случай защо изобщо се безпокоите за мен? — обади се Нъли. — Стягайте превръзките. И този път ще ги спрем.
— Спряхме ги благодарение, на амбулантния търговец — каза абатът. — Но сега той е в несвяст и не може да ни помогне.
— Стига си се вайкал, Гай — сряза го Харкорт. — Ела да го превържем. Той е прав. Ще ги спрем.
— Ще се оттеглим в пещерата — каза Нъли. — Там ще трябва да отбраняваме не-повече от десет стъпки. И гагоилите ще са с нас.
— Последна отчаяна съпротива — отбеляза абатът.
— И този път ще ги разбием — каза Нъли. — Ще вдигнем цената. Ще ги отблъснем.
— Ами ако дойдат отново?
— Ще издържим. Ще ги обезкървим. И в края на краищата ще победим.
— Сигурно ще победим — каза Харкорт и си помисли, че в края на краищата наистина ще победят. Ако някой от тях останеше жив. Стегнаха здраво превръзките и Нъли тежко се изправи.
— Сега се чувствам по-добре — каза той. — Сглобихте ме.
„Намаляхме на трима — помисли Харкорт. — Един меч, една брадва и един жезъл; ако се наложи — и мечът на римлянина. Сигурно ще се наложи. Гагоилите ще помогнат. Амбулантният търговец и Нан трябва да се изключат от сметката. Помощта от тях ще е малка, ако изобщо могат да помогнат. Не може да се очаква търговецът два пъти подред да извади от торбата си нова магия.“ Нъли се разтъпка, после вдигна брадвата си и я размаха. С лявата си ръка потупа превръзките и каза:
— Като нов съм.
Но не изглеждаше като нов. През превръзките вече се просмукваха кървави петна.
Харкорт се промъкна между дърветата и погледна надолу. Силите на Злото отново се бяха строили и редиците им не изглеждаха по-рехави отпреди. Във въздуха кръжаха дракони и харпии. Отсам лежаха купища обгорени от мълниите тела, от които се издигаше пушек. Четиримата гагоили, които бяха заели позиция по склона пред дърветата, тръгнаха да се връщат, защото силите на Злото се раздвижиха и бавно започнаха да се изкачват.
— Какво мислиш за Нъли? — попита абатът.
— Не е добре — отвърна Харкорт. — Две от раните са подпухнали и от тях избива кървава пяна. Дълбоки са. Може би чак до белите дробове.
— Не си му казал.
— Няма нужда да му казвам. Той го знае. Нищо не можем да направим. Дори да сме на място, където можем да извикаме хирург, едва ли може да му се помогне.
— И какво ще правим?
— Ще го оставим да се бие заедно с нас. Такова е неговото желание. Иначе ще го обидим. Ще негодува, ако се отнасяме с него като с ранен и немощен.