— Ще съм до него — каза абатът.
Гагоилите минаха покрай тях и продължиха нагоре по склона.
— Трябва да потърсим тялото на римлянина — рече абатът.
— Нямаме време да търсим мъртъвци. Много скоро силите на Злото ще са при нас.
— Трябва да кажа няколко думи над трупа му. Такъв, е редът.
— Римлянинът беше войник, Гай. Той знаеше, че все някога ще умре и над тялото му няма да бъдат произнесени последни думи.
— Искаш да кажеш, че може да е бил езичник?
— Не, нямам предвид това. Макар че все още някои от тях са езичници. Християнството не е толкова широко разпространено в Империята, както си мислиш. Абатът промърмори нещо под носа си.
— Хайде да се връщаме в пещерата — подкани го Харкорт и изведнъж спря учуден. — Гай, виждаш ли ги?
Гагоилите се катереха по дъбовете.
— Напускат ни! — извика абатът. — Искат да се скрият. И тръгна напред, но Харкорт го хвана за ръка и каза:
— Остави ги. Не бива да ги насилваме.
— Без тях сме загубени! — възкликна абатът.
— Може би и с тях ще сме загубени — отвърна Харкорт.
Стояха и ги наблюдаваха. След като достигнаха долните клони, които бяха доста ниско до земята, гагоилите се заизкачваха по-бързо и се скриха в листака. Силите на Злото бързо се приближаваха. Абатът дръпна Харкорт към пещерата и каза:
— Ела да ги посрещнем, Чарлз. Ти и аз.
— И Нъли.
— Да, Нъли също ще бъде с нас.
Внезапно се чу звук от разкъсване, сякаш нещо раздираше земята.
Обърнаха се. Клоните на най-близкия дъб се люлееха, а корените му се измъкваха от пръстта. Разпростряха се наоколо, опряха се здраво в земята. Чу се втори такъв шум, трети, четвърти… Дъбовете измъкваха корените си.
Абатът бързо се прекръсти и замърмори на латински. Харкорт стоеше безмълвен и наблюдаваше как четирите дървета, върху които се бяха качили гагоилите, се измъкват от земята. Дъбовете се задържаха за момент на местата си, после се люшнаха и бавно и тежко тръгнаха към тях.
Нъли куцукаше към Харкорт и абата, размахал брадвата над главата си и с боен вик на уста. Зад него идваха останалите трима. Амбулантният търговец стъпваше тежко до Нан, която го подкрепяше. Йоланда първа стигна при тях и попита:
— Какво става?
— Не съм сигурен — отговори и Харкорт, — но стой тук, в центъра на дърветата.
Дъбовете се бяха наредили около тях — един отпред, два от двете страни и един отзад.
— Гагоилите го направиха — каза абатът задъхан. — Качиха се на дърветата.
Шестимата се скупчиха, а дърветата, движейки се на извиващите се корени като паяци с много крака, ги обградиха и тръгнаха срещу врага. Клоните висяха ниско, възлестите корени стърчаха навън. Абатът размахваше жезъла си и викаше:
— Никакви сили на Злото не могат да си пробият път през тази защита!
— А ако някои успеят — рече Нъли, — ще ги довършим ние.
— Внимавайте, когато стигнем в ниското — предупреди ги Харкорт. — Там има капани и трапове.
— Каква магия? — чу се слабият глас на амбулантния търговец. — Каква магия накара тези дървета да тръгнат?
Йоланда го хвана от другата страна и взе тоягата му.
— Тоягата ми! — изхленчи той.
— Ако я държиш, ще се препънеш в нея — каза му девойката. — Ще се препънеш и ще паднеш.
А дърветата вървяха надолу по хълма. Горните им клони се събраха над главите на хората, образувайки чадър, който закри небето. Клоните отстрани се вплетоха един в друг. Корените се проточиха навън, виеха се и пълзяха — големи и тежки.
— Внимавайте къде стъпвате — викна Харкорт. — Ако се препънете и паднете, корените ще ви пометат.
Дърветата, изглежда, бяха достигнали линията на силите на Злото, защото от всички страни се надигна нечовешки вой — яростен, убийствен рев на същества, на които им е отнета възможността да убиват. Харкорт се опита да надзърне през листака, да намери макар и най-малка пролука между преплетените клонки, за да види какво става. Но пролука нямаше. Докато се оглеждаше, Харкорт не обръщаше внимание къде стъпва и макар че беше предупредил другите, се препъна и едва не падна. Усети, че настъпва нещо хлъзгаво и сгърчено. Погледна надолу и видя, че е обезобразен трол, подхванат, стъпкан и смазан от миналите над него корени.
Отляво се показа друг трол — объркан и окървавен, Харкорт вдигна меча си, но преди да нанесе удар, брадвата на Нъли се стовари върху главата му и тролът падна с разцепен череп. Отпуснат и смазан, той се движеше напред, влачен от корените, и се полюшваше заедно с тях.
Макар че не можеше да види какво точно става, Харкорт предположи, че външните клони удрят безмилостно силите на Злото, които се опитват да се проврат през защитата им. Под краката им се появиха други мъртви или умиращи от силите на Злото, попаднали под настъпващите корени. Няколко огри, троли и харпии обезумяло се блъскаха в клонака в опит да се измъкнат, но бяха убити бързо и безмилостно.