— Трябва да тръгваме — каза Харкорт. — Чака ни дълъг път.
— Щом стигнем до римския път — рече абатът, — ще вървим по-бързо. Дотам има само няколко левги. И дърветата ще вървят с нас. Амбулантният търговец каза, че ще ни придружат. С тях Злото няма да може да ни създава никакви проблеми. Освен това мисля, че силите на Злото са обезкуражени. Те могат да жадуват за отмъщение, но за момента са обезсърчени. За тях призмата винаги е била разменна монета, на която са смятали, че могат да разчитат, ако бъдат силно застрашени от Империята. Те са се надявали, че ако бъдат притиснати до стената, ще могат да я разменят срещу някаква отстъпка. Но сега я изгубиха и заедно с нея изгубиха част от своя кураж. Силите на Злото ще се съвземат от това поражение, но не толкова бързо, не и преди да стигнем до дома. Другите седяха на ливадата и Харкорт отиде при тях и седна до Йоланда.
— Не можах да разгледам инструментите — каза и той. — Ще ми ги покажеш ли?
— Ще ти ги покаже с най-голямо желание — обади се Нан. — Никога не съм виждала някой да се радва толкова много на нещо. Спомням си как купих тези инструменти на майка и. От нея Йоланда е наследила дарбата си. Наистина ли е добра?
— Добра е — каза Харкорт. — Видях нейни дърворезби.
— И амбулантният търговец мисли така — сподели Нан. — Той ми разказа, че Марджори и Джон решили да направят гагоили на мястото на падналите. В знак на почит. Без тях фасадата била празна, а катедралата изглеждала недовършена. С песните си Джон спечелил благоразположението на някои от силите на Злото и те им помогнали в работата над гагоилите. Амбулантният търговец също бил там. Йоланда била малка и той се грижел за нея, играел с нея, докато другите работели. Той помогнал също да вдигнат гагоилите, но само това — иначе през цялото време бил зает с Йоланда. Когато работата била свършена, търговецът се върнал в пещерата си. След няколко месеца две от силите на Злото, които работили с Марджори и Джон, завели при него Йоланда. Спасили я, когато дъщеря ми и Джон били убити.
— Ти, разбира се, не си знаела нищо от това… искам да кажа до този момент.
— Така е. Макар че дойдох да търся някаква вест за дъщеря си. Бях сигурна, че е дошла с Джон в Пустата земя. По-напред ви казах, че съм дошла тук, за да довърша своите изследвания, но това не е вярно. Може би бих могла да ги правя по-добре другаде. Аз останах в Пустата земя и работих със силите на Злото, превързвах ги и им давах отвари и винаги ги питах за Марджори, но те не ми отговаряха. Накрая стигнах до извода, че никога няма да получа отговор. А сега го получих, но не се оказа точно това, което очаквах. Не очаквах Йоланда. Никога не съм предполагала, че ще намеря внучка вместо дъщеря си.
— Ще се върнеш ли с нас? С Йоланда и с мен? Замъкът те очаква.
— За известно време — отговори Нан. — На юг в Галия има замък, който все още ми принадлежи. Оставих го на грижите на верен иконом.
— Ами твоите свитъци? Твоите бележки?
— Не можем да се върнем за тях. Страната е гориста и дърветата няма да могат да се движат. Андре ще ми ги донесе по-късно.
Харкорт погледна към амбулантния търговец.
— Ти няма ли да дойдеш с нас?
Той поклати глава.
— Имам работа.
— Виж сега инструментите — каза Йоланда на Харкорт. — Ето, гледай. Това е плоско длето, това обло, а това тук пила… Тя го прегърна през врата и нежно го целуна.
ГЛАВА 30
Изкачиха се на възвишението и видяха моста и през реката пушека от къщата на мелничаря.
— Чарлз, ние сме у дома! — извика Йоланда. — Най после сме у дома.
Абатът измъкна парче сирене, което беше скътал в расото си, и започна да яде.
— Трябваше да спрем по пътя и да хапнем — каза той. — Поне шунка и сланина. Ходенето с празен стомах е вредно за здравето.
— Лаком човек — изкряска папагалът. — Порок, порок, порок. Орк!
— Не знам какво да правя с тази птица — измърмори абатът. — Вече ми е трудно да живея с нея. Язди ме и ме поучава. Не ме оставя на мира. Мислите ли, че може да има душа и по някакъв начин да е станала свята птица?
— Стига вече — каза Харкорт. — Напоследък само за това говориш. Не е здравословно да мислиш така.
— И все пак — настоя абатът, — когато тази глупава птица изкрещя „Бог да благослови душата ми“, някой във вилата каза „Амин“ и една ръка се протегна и благослови. А никой от нас не поиска душата му да бъде благословена.
— Това сигурно не означава нищо — каза Нан, — но ако не можеш да бъдеш разубеден, то поне ще ти дава храна за теологически размишления през самотните ти тъмни нощи в абатството.