Не, още не се е родила жена, която да устои на чара на изтънчения мошеник! Примъкнал я той на една свободна маса, заръчал френско шампанско — почнал да я ухажва по всички правила на изкуството. Госпожата се успокоила, та и нещо повече — окончателно забравила, че неверният й мъж се намира само на две крачки от тяхната маса. И на двайсетина от стаята горе, където я отвел, втасала от шампанското и от пороя комплименти, явно влюбеният от пръв поглед в нея чужденец.
Пантуди направил всичко това главно от меко сърце, от чувство за мъжка солидарност — и бил щедро възнаграден: дъртушата се оказала много добра в леглото. Дотам добра, че пропуснал да премести дебелото тесте хилядарки в своя бездънен джоб (проверил съдържанието на чантата й, додето тя се събличала гърбом — провинциалистките са срамежливи). Но и без тази нейна всеотдайност той надали би се поддал на изкушението. Тъкмо защото у него проговаря роденият джентълмен, аристократът по дух и обноски.
А на другия ден, когато приятелите взели да го занасят за повехналата грозотия, негова милост отсъдил с угризения в гласа и очите: „Мисля си за нашите млади нощни пеперудки, колко са изхабени, колко са преуморени от порока. Никоя не може да ми даде и троха от това, което получих снощи!“ Авторът на „В килиите…“ заключава: „От само себе си се разбира, че още същия ден предоволният съпруг изплатил с лихвите целия масраф от авантюрата на своята жена“.
Тук възниква въпросът, бил ли е някога влюбен Пантуди, обичал ли е истински, или през целия си дълъг живот се е проявявал в тая област, тънката, единствено като предприемчив консуматор, свързващ по безподобен начин приятното с полезното: спи с всяка една от харема и прибира от всяка една парите й, припечелени с толкова труд в „нощните смени“ и отстъпки пред понякога извратените щения на богатите клиенти. Аз не знам, и като че ли никой не може да каже каква е истината. Въпреки плъзналия по онова време шепот за Царя на джебчиите и прелестната унгарка Ева Шекели, която въвела в кабарето-публичен дом някои и други виенски специалитети, например — задължителния медицински преглед.
Клиентът влиза в спалнята, миг по-късно вратата бива разтърсена едва ли не от юмручни удари и вътре нахълтва господин докторът с инструментите си. „Не ми се сърдете — казва мило на клиента красивата хетера, — моят единствен капитал е моето здраве.“ А господин докторът бил толкова доктор, колкото Пантуди — монах в Рилския манастир. Всъщност и виенските специалитети, и човекът в бяла престилка, румънец от Браила, били дело пак на нашия герой: открил бъдещата „бяла престилка“, въоръжена с лорнет и изтънчени маниери, в един средноевропейски бардак, сприятелили се бързо, решили да свържат съдбите си.
Тия медицински прегледи увеличили без друго завидната слава на Ева Шекели до такава степен, че, казано по днешному, мъжете правели списъци, раздавали номерца за стаята й. Особено след като мнимият венеролог, сам страдал поне десетина пъти от срамни болести, пропуснал без „преглед“ срещу подкуп някакъв прононсиран софийски развратник. Вбесената унгарка грабнала обувките си с остри като игла токчета и прогонила навън мръсника; писъците й се разнесли из цяла София. От тази по-добра реклама на предприятието — здраве!
Имал ли е наистина някакви чувства към нея извън обичайните, освен присъщите нему, когато насреща стои апетитна жена, измервани с безподобна нежност и деликатност, със сваляне звезди от небето и непробиваема броня пред нахалните простаци, независимо от ранга им в обществото? Не говори ли все пак нещо фактът, че постоянно търси компанията й през свободните часове, че вече не поглежда никоя от харема си. Но от друга страна — как да си обясним тази „опашка“ пред вратите й, по-точно услужливото безразличие, с което той посреща и изпраща клиентите й? Човек, когато обича, когато държи на някого, не прави така, колкото и да е изпортен. Ами търговете чрез явно наддаване? Пак в резултат на дяволската му изобретателност. Някъде към единайсет вечерта светлините угасват и в настъпилия пълен мрак оркестърът удря туш — знак, че огледът на стоката започва. Ръкопляскания в аванс, нетърпеливи провиквания. Докато прожекторите се впият с ярките си лъчи — саби в полуголото вълшебно тяло върху масата в средата. Тишина, дъхът замира. И отново овации. Под строгия делови поглед на тържествената комисия в състав — самата унгарка, Пантуди и Фалшивият доктор. Първоначална оценка — 5000 лева. Чукчето в ръката на водещия работи като метроном: десет хиляди и двеста първи път, десет хиляди и двеста втори път, десет хилади и двеста… „Петнайсет хиляди!“ — отсича изотзад потно-зачервен глас. „Нека бъдат двайсет!“ — изпреварва чукчето господин търговецът от предната редица, усуквайки нервно с пръсти златния синджир на шкембето си. „А веднъж докарах цената до 50 бона!“ — хвали се Пантуди. Станало с помощта на един негов приятел, който в момента нямал и два лева в джоба си.